На работа, като на война!

“Войната на семейство Роуз”, Война на световете”, “Войната на таралежите”, на фона на реално случваща се война на крачки от границата ни, всички тези заглавия звучат направо наивно, но в контекста на моя разказ, няма как да употребя друга дума за ежедневието си офиса!

Напълно нормално е, когато се съберат много различни хора на едно място с относително обща цел, да се създаде конкурентна среда и тя да роди напрежение и борба за надмощие. Всеки е внимателно подбран, със своите качества и ограничения, с потенциала си да учи и усвоява нови знания и умения, с желанието си да покаже на останалите, че не е случайно попаднал в организацията. Това непрекъснато доказване и опити да убедиш останалите, че заслужаваш повече и можеш да носиш и по-големи отговорности, изнервя много обстановката и неминуемо се стига до сблъсъци!
И, общо взето сме подготвени за това. Приемаме за естествено човекът да иска да участва активно във всички сфери на живота си и да живее с усещането за развитие. Състезанието с другите е поведение, заложено в природата ни, но изборът на средства и спазването на правила са друга история! 

Работя в сферата на търговията. Компанията ни извършва посредническа дейност. Ние сме представители и вносители на десетки производства, местни и чужди, и работата ни е да ги позиционираме на родния пазар. От описанието на типа ангажименти, може би се досещате за каква конкуренция и борба за бройка осъществени сделки става дума! И не бих казала, че се пипа с бели ръкавици! Укриване на информация, скатаване на документи, нежелание да се споделят контакти и подробности, свързани с договори и предварителни уговорки и т.н. Може би тук е мястото да спомена, че за всяка реализирана сделка получаваме процент от нея като бонус върху заплатите ни. И тази подробност сама по себе си ражда фантазии за атмосферата на работното ни място и естеството на междуличностните ни взаимоотношения.

В момента работя по разпространението на нов козметичен продукт основно в аптечната мрежа. Артикулът е на френска компания и очакванията за продажбите са много добри – високо качество на съставките, добра поносимост, конкурентна цена и лесен достъп – все предпоставки за успеваемост. Прогнозите бяха, договорите за дистрибуция да се сключат в най-кратки срокове.

Моя много близка колежка и мога да я определя като близка приятелка, беше наясно с всичките ми вълнения относно сделката и познаваше процеса в детайли. Точно по това време , тя разработваше друг пазар на доста сходна по качества марка. Дотук нищо притеснително, защото обектите, за които се борим, са разпределени така, че не създават вътрешно напрежение в компанията.

Един ден бях привикана при мениджъра, който ми обяви, че моите клиенти не са доволни от методите ми на работа, че правя забавяния по процедурите, че изготвям некомпетентно документацията, че не съм наясно с логистиката и т.н. Нищо от това не беше вярно! Въпреки уверенията ми, че това не е така, той даде на приятелката ми да финализира договора по моята марка козметични продукти. Не можех да повярвам и веднага ме налегнаха подозрения, че точно тя е подготвяла почвата за това развитие на нещата и ще обере дивидентите!

Въздухът в офиса се сгъсти. Мълчахме и се гледахме подозрително. На масата бяха два конфликта – вътрешното ми терзание, че подозренията ми може да не са основателни и реалното стечение на обстоятелствата, което осъждаше мен на провал, а приятелката ми на тлъста комисионна. Няма да се отнасям с разказ за детайлите на нашите взаимоотношения- остри погледи, дежурни кратки разговори, измъчващо подозрение и недоверие. Тиха, пасивна война. От най-лош тип. Създадена от фантазии, разкъсващи терзания, премисляне на подробности и вина за липса на навременна реакция. И това не е инцидентен случай. Състезателната обстановка ражда зверове. 

Обмислях смяна на работата. Не можех да спя вечер. Не намерих сили да попитам приятелката си направо. Чудех се колко дълго мога да изкарам така. Чудех се, дали на такова място изобщо могат да съществуват приятелства!? Как се отразяваше това на самооценката ми? Наистина ли не се справях? Да не би да съм живяла в заблуда толкова време, че имам качествата да върша тази работа и мога да съм продуктивна в конкурентна среда? Най интересното е, че не можах веднага да дам отговори на тези въпроси. Мина време, преди да осъзная, че битката е такава и тя ражда извратени понякога правила. Дали ми харесва – не! Дали мога да живея с мисълта, че дори и най-близките ми хора са готови да злословят зад гърба ми, да преувеличават леките ми колебания и да се озовават в правилното време на правилното място и то да е точно моето? Не! Смятам, че си върша задълженията добре и имам ресурси да работя в състезателна обстановка.

Засега, оставам, няма да напусна! Не искам да представя себе си като слаба и неспособна на борба. Приемам предизвикателството да живея сред различни хора, с различни характери, методи на работа, ценности и потребности. Приемам разнообразието на живота. Приемам войната!