Анонимност, предрешена като безотговорност

Светът вече не бил същият! Всичко е на показ – лични данни, актуално семейно положение, приятели, роднини, работно място, колеги, работодатели, нашите предпочитания, идеи, проекти, мечти! Ревниво пазеното лично пространство щедро поднесено на тепсия. Колкото повече се разголваме, толкова повече размиваме границите на собствения си живот и каним другите да го оценяват, да му лепят стикери, да го опаковат и изконсумират. Нова реалност, нови правила!

Споделеността е базова потребност и основа за нормално развитие на личността в социален контекст. Имено хората, с които общуваме, градят увереността, от която имаме нужда, за да продължим напред. Много е трудно човек сам да даде оценка на всичко, което прави и да се ориентира, дали върви в правилна посока. Те, другите, издават присъди и награждават или наказват действията ни. Те рисуват стрелките по стените на лабиринта. Само чрез социално взаимодействие имаме усещане, че настройваме правилно вътрешния си барометър.

Ако всичко това е вярно, а социалните психолози навсякъде по света твърдят, че е, не изграждаме ли особен тип наркотична зависимост към одобрението, поощрението, наградите, аплодисментите? Не препотвърждаваме ли просто теорията за условния рефлекс на И. Павлов и когато ни светнат лампата, слюноотделяме. Не ставаме ли много лесно предвидими и лесно достъпни? Ако отговаряме стриктно на обществените правила и се държим така, както се очаква от нас, животът би трябвало да е много лесен и подреден, а той не е точно такъв. Защо? Кое не ни стана ясно?

Ако се задълбочим още в разсъжденията си ще открием, че два много мощни критерия дефинират поведението ни: усещането ни за свобода и за справедливост. Когато и двете потребности са фрустрирани, личността има предпоставка да се превърне в антисистемен играч.

Усещането за свобода е пряко свързано с избора, а той от своя страна – с усещането за контрол. Необходимостта да можем да упражняваме контрол върху себе си, хора и събития е ключова за формиране на самооценката ни. Убеждението, че от нас зависят нещата участва във формирането на идентичността, наред със собствената ни представа за произход и принадлежност.

Усещането за справедливост е функция на самооценката. Дали заслужаваме или не нещо или някого е пряко свързано с начина, по който ние самите възприемаме себе си. Когато това чувство е застрашено, личността възприема събития и хора като заплаха и реагира според собствената си психична саморегулация.

Какво точно се получава, когато човек усеща, че има рестрикции по отношение на свободния избор или пък случващото се е в разрез със собствената му представа за справедливост? Някои намират спасение в анонимността!

Анонимността е понятие, произлизащо от гръцката дума за “без име,” и е уникално човешко психологическо изживяване, социокултурен феномен, който позволява съществуването на лично пространство без ред и правила. Онова място, където справедливостта винаги е на ваша страна и усещането за свобода е безгранично! Когато сме скрити зад волана, зад аватара в социалната мрежа, разтворени в тълпата на далечно непознато място – състояние, което може да се сравни само с интимността на мястото за естествени нужди. Това истинска реалност ли е или имагинерна? Размиват ли се границите в интернет, падат ли правилата за уличното движение, изчезва ли общественият строй? Съвсем не!

Откъде идва тази самоувереност на “анонимния човек”, защо той е толкова “прав“ на пътя и е готов да прегази всеки, който не зачита тази правота? Понякога имаме усещането, че е облякъл колата си като дреха, която го променя и той се превръща в герой, притежаващ характеристиките на автомобила – мощен, бърз, ултра модерно оборудван, красив, недостижим! И всички останали участници в движението за него са анонимни- нямат лице, име, история. Те са просто препятствие на манежа и трябва да бъдат преодолени, с всички средства!

Защо е толкова настървен човекът с аватар на мястото за профилна снимка и е готов да смачка с аргументи или ругатни всеки, който не припознава позицията му? Защо е готов с охота да хвърли фас или опаковка на земята, докато е разтворен в тълпата на концерт или митинг и е готов с пълно гърло да крещи каквото си иска? Откъде идва тази увереност, че няма да бъде наказан? Това ли стои в основата на това да скъсаш оковите на социалното благоприличие и “да бъдеш себе си”? Анонимността прави ли те свободен, наистина?

В днешния свят анонимността не съществува! Отдавна се отказахме от нея. Няма непроследими и безпоследствени действия. За добро или за лошо. Усещането за сила и превъзходство, което анонимността дава, е илюзорно и опасно. Разделихме се с него, когато доброволно предоставихме себе си на света и се съгласихме да живеем в общества с ред и правила и да носим отговорност за действията си. Законова и морална. Съгласихме се, че така е справедливо и това води до свобода!