Single Blog

  • Home
  • Защо хората не вярват в научните факти за употребата на марихуана?

Защо хората не вярват в научните факти за употребата на марихуана?

Защо хората не вярват в научните факти за употребата на марихуана?

Канабисът е гореща тема на много изследвания. Редица проучвания се занимават с въздействието му върху мозъка. Данните се основават, разбира се, върху обективната гледна точка. Но, за да имаме по-пълна представа защо въпреки очевидните рискове от употребата й и относително ниските нива на зависимост, много хора продължават да твърдят, че тя е полезна. Ключът е в мистиката.

Но първо да се спрем върху обективната реалност.

Изследванията в областта на фундаменталната наука описват естествения химичен състав на мозъка като подобен на марихуаната, състоящ се от типични неврорецептори (СВ1 и СВ2), невротрансмитери (напр. анандамид) и ензими за техния синтез и метаболизъм. Цялата тази вътрешна канабиноидна система е уникално разположена, за да регулира останалата част от мозъчната химия. Количеството на анандамида се определя от нивото на активност в другите невротрансмитерни системи. Анандамидът създава отрицателна обратна връзка, за да намали активността на други мозъчни невротрансмитери. По този начин здравата, добре балансирана вътрешна канабиноидна система поддържа другите невротрансмитерни системи регулирани в рамките на нормалните им параметри. THC активира канабиноидните рецептори по-силно и по-дълго от анандамида, което води до прекомерна отрицателна обратна връзка с останалата част от мозъка, като по този начин предизвиква типичното за него “опиянение”. При твърде многократна употреба THC намалява броя на канабиноидните рецептори, което води до обратното на усещането за опиянение, когато ефектът на THC отмине. По този начин фундаменталната наука описва основата, необходима за разбиране на фактите, описани в клиничната литература, които са в основата на медицинската употреба на канабис. Например, докато THC предизвиква физическа релаксация, понижена тревожност, засилено чувство за новост, повишен апетит и лесен сън, намаленият брой на канабиноидните рецептори, причинен от твърде честа употреба на THC, оставя у хората усещане за безпокойство, тревожност/раздразнителност, скука, липса на апетит и безсъние. Въздействието на хроничната употреба на THC променя психичните функции, породени в областите на мозъка, където канабиноидните рецептори са най-гъсто концентрирани. Това води до измерими дефицити на паметта, намалени изпълнителни функции (напр. способност за абстрактно мислене), намалена чувствителност към фини емоционални сигнали, намалена мотивация и дори пристрастяване.

Друг набор от факти е обобщен в прегледа на доказателствата за медицинската употреба на канабис и продукти от канабис, направен от Академията на науките, инженерството и медицината през 2017 г. В техния доклад са открити сериозни доказателства за използването му при лечение на хронична болка при възрастни, гадене и повръщане, свързани с химиотерапия, и мускулни спазми, причинени от множествена склероза.

Освен това CBD е официално одобрено за лечение на две форми на детска епилепсия. Съществуват и предварителни доказателства за множество други болестни състояния, които могат да се възползват от модулирането на естествената канабиноидна активност на мозъка.

Тези научни факти елиминират пристрастията и предрасъдъците. Обективността е високо ценен свещен граал на науката.

От друга страна, потребителите на канабис имат диаметрално противоположна гледна точка. Многостранната култура на канабиса (т.е. потребители, привърженици на легализацията, предприемачи от индустрията и т.н.) отдава най-голямо значение на прякото субективно преживяване, предизвикано от канабиса, и на значенията, които те приписват на това преживяване.

От особен интерес са хилядолетните духовни асоциации, които произтичат от способността на канабиса да предизвиква психични състояния, които надхвърлят обичайната структура на ежедневния опит. Защо това е така?

Трансцендентното състояние е резултат от комбинацията от взаимодействието на ТHC с окситоцин (хормон, който засилва социалната свързаност), амигдалата (за да предизвика релаксация, страхопочитание и новост), малкия мозък (променяйки усещането за време), кортикалните области, които създават чувство за сигурност, и фронталните лобове за разширяване на обхвата на фокуса и понижаване на филтрирането на иначе разсейващи мисловни образи.

Известният астроном Карл Сейгън пише за своя опит с канабис:

“Не се смятам за религиозен човек в обичайния смисъл на думата, но в някои опиянения има религиозен аспект. Повишената чувствителност във всички области ми дава усещане за общение със заобикалящата ме среда”.

В думата “общение”, определяна като състояние на споделяне или обмен на мисли и чувства, както и като преживяване, че си неразделна част от нещо, има сила. Точно това е смисълът за културата на канабиса – общност, свързана чрез споделяне на дълбоко лично, частно, субективно преживяване.

Субективният емоционален живот е хранилище на нашето усещане за човечност, чудо и красота в много по-голяма степен от рационалността, която мотивира науката. Това социално споделяне на субективно възприеманата реалност е в основата на духовните общности. Когато обучението за канабиса разчита единствено на обективни факти, то събужда подозрение в хората от субкултурата на канабиса. Смятат го за безумно и невежо, пропускащо главното ЗАЩО.

Трябва да се изгради мост между обективната и субективната сфера, за да може канабисът да бъде напълно разбран. Много по-ефективна е комуникацията, когато слушаме с напълно непредубедено любопитство това, което хората ценят за своя опит с канабиса. Едва след като някой, който гледа на канабиса през призмата на канабисовата култура, почувства, че опитът му е бил чут и зачитан, той може да се вслуша, без да се чувства нападнат, в информацията за това как канабисът произвежда “вълшебните” си ефекти, които могат да бъдат доста опасни.

Изводът е, че подробните факти в науката са необходими, но далеч не са достатъчни. Ако не се признае и значението на мистиката, която хората откриват в преживяването си, разбирането винаги ще бъде частично. Това обяснява неуспеха на голяма част от обученията за превенция на употребата на канабис. Субективното преживяване е емоционално, докато обикновените факти са много по-малко емоционални. За да бъде разбран канабисът, трябва да се изучават както субективните, така и обективните реалности.

Източник: https://www.psychologytoday.com/us/blog/healing-addiction/202201/the-2-ingredients-understanding-cannabis

Полезна ли Ви е информацията? Благодарим Ви, че я разпространихте!

Instagram
LinkedIn
Share
YouTube
YouTube