Как благодарността променя нас и нашия мозък?

С напредването и подобряването на качеството на здравните грижи в световен мащаб, които наблягат на икономическата ефективност и бързите резултати, специалистите по психично здраве се изправят пред актуалния въпрос: Как могат да помогнат на клиентите си да извлекат възможно най-голяма полза от лечението/терапията за най-кратко време?

Последните данни от проучвания сочат, че обещаващ подход е съчетаването на психологическото консултиране с допълнителни дейности, които не са твърде натоварващи за клиентите, но дават високи резултати. Такава дейност се явява практикуването на благодарност. Действително, много проучвания през последното десетилетие установяват, че хората, които съзнателно изброяват за какво са благодарни в живота си, са по-щастливи и по-малко депресирани от останалите.

В изследване с над 300 участници, разделени в различни групи, се установява, че тези, които в допълнение към посещенията си при психотерапевт пишат и писма, изразяващи благодарност към някого, съобщават за значително по-добро психично здраве и в краткосрочен, и в дългосрочен план. Това предполага, че писането на благодарствени писма може да бъде полезно не само за здрави, добре адаптирани хора, но и за тези, които се борят с проблеми, свързани с психичното здраве.

Какви могат да бъдат психологическите ползи от благодарността?

Благодарността ни освобождава от токсични емоции

Участниците в групата за писане на благодарности като цяло са използвали по-висок процент думи за положителни емоции и думи за “ние” и по-нисък процент думи за отрицателни емоции, отколкото останалите участниците в изследването.

Може би това подсказва, че писането на благодарствени писма води до по-добро психично здраве, като измества вниманието на човека от емоции като обида и завист. Когато пишете за това колко сте благодарни на другите и колко много други хора са повлияли благоприятно на живота Ви, може да Ви стане значително по-трудно да размишлявате и да се съсредоточавате върху негативните си преживявания.

Благодарността помага, дори и да не я споделяте 

 Участниците, на които е било възложено да пишат писма за благодарност, са били уведомени, че не са длъжни да изпращат писмата си на конкретния получател. Въпреки че само 23% от тях са ги изпратили, ползите за психичното здраве са били налице при всички. Това предполага, че ползотворното влияние на действието не зависи изцяло от фактическото предаване на тази благодарност на друг човек.

Така че, ако обмисляте да напишете благодарствено писмо до някого, но не сте сигурни дали искате този човек да прочете писмото, ние Ви насърчаваме все пак да го напишете. По-късно можете да решите дали да го изпратите (а често е добра идея да го направите). Но самият акт на написване на писмото може да Ви помогне да оцените хората в живота си и да изместите фокуса си от негативните чувства и мисли.

Ползите от благодарността изискват време и имат трайни ефекти върху мозъка

Важно е да се отбележи, че ползите за психичното здраве от изразяването на благодарност е възможно да не се появят веднага, а да се натрупват постепенно с течение на времето.

Установено е, че мозъчната активност на хората, които се чувстват по-благодарни, се различава от тази на останалите, по по-голямата невронна чувствителност и активация в медиалния префронтален кортекс – мозъчна област, свързана с ученето и вземането на решения. Това предполага, че хората, които са по-благодарни, са и по-внимателни към начина, по който изразяват благодарността си.

Интересното е, че този ефект е установен няколко месеца след като участниците в изследването са изразили своята благодарност – в случая чрез писането на писма. Това откритие показва, че самото изразяване на благодарност може да има трайни ефекти върху мозъка и предполага, че то може да помогне за обучението на мозъка към по-голяма чувствителност към преживяването на благодарност в последствие, както и да допринесе за подобряване на психичното здраве с течение на времето.

Източник: https://greatergood.berkeley.edu/article/item/how_gratitude_changes_you_and_your_brain