Single Blog

  • Home
  • Трудно е да бъдеш бог

Трудно е да бъдеш бог

автор: Светлозар Желев
5/5

Somenso и Светлозар Желев представят “Четенето като автотерапия”.

Ние от Център за изследване на стреса създадохме рубрика, която ще посветим на книгите, създадени от български автори, написани, за да пречистват, да зареждат, да дават надежда. Започнали като изповед, завършили като послание!

 Светлозар Желев е човек на книгите. Издател, редактор, книжар, тв и радио водещ, директор на Националния център за книгата в НДК. През целия си живот – читател. Автор и съставител е на книгите “За бавното живеене и насладата от живота”, “България за напреднали”, “Храната, начин на употреба”, “Опитай това” и “Любовта за напреднали”.

Цялото ни общество е изградено набързо. Набързо сготвяме нещо, набързо хапваме, набързо се виждаме с приятели, набързо вземаме някоя почивка за лятото, набързо минаваме да гласуваме, набързо се влюбваме и набързо разлюбваме. Това бързане унищожава цивилизацията. Бързите удоволствия, без да се замисляш, без да вникваш надълбоко, без да се отдаваш, без да влагаш душа в каквото и да е – от секса, през политиката до ежедневието и бита – водят до неприемлива загуба на човечност. Ние дори играем набързо някоя игричка в метрото, набързо прочитаме няколко страници, набързо слушаме някоя песен в „Спотифай“.

Къде е сливането с изкуството, с красотата в живота, нежното отпускане по вълната на естетическото възприятие. Осакатяваме се, осакатяваме цялото общество. Призовавам за бавност, спокойствие, душа, красота, разумен и обмислен избор, споделяне и трайна и изпълваща наслада от нещата от живота.

Наслаждавайте се на всяка страница, всяка глътка, хапка или вдишване, на всяка дума, приятелски жест, прегръдка, усмивка, докосване. Променяйте света около вас, за да могат всички да се чувстват така.

 Избирайте бавно и умно, гласувайте. В политиката няма празнота. Оставената от вас непусната бюлетина ще бъде пусната от човек, който ще го направи вместо вас. Затова гласувайте и променяйте бавно – революциите са идейни, качествените промени на обществото, манталитета, мисленето са еволюционни. Бавно. Но постоянно. С удоволствие от всеки миг.

„Трудно е да бъдеш бог“, или Какво да спрем, какво да махнем от живота си, за да започнем да живеем по-бавно

Откъс от книгата “За бавното живеене и насладата от живота”

Отговорът всеки може да си го даде сам – всичко, което не ни харесва, всички лоши емоции от неща, които правим по задължение, да спрем да се срещаме с хора, които не харесваме, или да ограничим контактите с тях дотолкова, доколкото го изискват работата ни или животът. Всичко се дължи на това колко много неща си причиняваме, преследвайки нещо. Дали в работата и амбициите си, дали в това да достигнем или съблазним някого, защото смятаме, че е важно или интересно, или, че ще повдигне социалния ни статус. Или просто защото той е непоклатим и ние трябва да го имаме. В търсене на нови преживявания, в задъхано преследване на новото, на това, което не познаваме, в опити да бъдем навсякъде и да направим всичко ние започваме да губим най-важните си ценности и почва под краката си. Забравяме най-важните неща, най-смислените си постижения – хората и нещата, които са ни приятели и близки, и всичко, което сме постигнали до момента. В преследване на дивото, губим всичко. Знаете как хората казват, че имат много малко истински приятели, а не съм чувал никой да се пита: „А какво правя аз за тях, какво съм готов да дам, да пожертвам, за да ги задържа?“. Защото в едно приятелство, също както и в любовта, и в работата, сме длъжни винаги и постоянно да се доказваме, да жертваме част от нас, да правим компромиси и да избираме. Изборът е нещото, което много често пропускаме да отбележим в отношенията с другите. да направя ли нещо, или да не направя? Да пожертвам ли времето си, вниманието си, нещо материално за приятел? Всеки ще каже: „ама разбира се, веднага!“. Хайде, помислете си пак и си дайте сами на себе си отговор колко пъти не сте го правили. Защото хората сме егоисти. Готови сме да пожертваме всичко, заслепени в нещо без перспектива, без смисъл и без продължително удоволствие. Разхищаваме емоциите си, себе си, отношението си към близки и приятели в напразни опити да спечелим някого, който в този момент сме счели за ценен, за „трофей“. Такова разхищение и вечно движение, търсене, но не в смисъла на търсенето на интелекта, а като неизпитването на удоволствие от това, което имаме, пустотата и незадоволеността, които ни дават усещането за спрялост, когато нещата са спокойни и всичко е наред. И се хвърляме презглава в авантюри, които изпиват жизнените ни сили. Понякога това е любов – всички знаем експлозията, която причинява любовта в цялото ни същество, тътена на адреналина, върховете на щастието и бушуващите ендорфини, които тя носи. Разумът няма място тук. Той е безсилен. друг път това е опит да съблазним някой човек – заради социално положение, престиж в обществото, заради уважението и завистта на останалите или просто ей така, за да си докажем, че можем. И после, като ги постигнем, пустотата отново отваря своята паст и ние изпадаме в безтегловността на абсолютната празнота, опустошени и незадоволени, защото отново в бързане да постигнем целта сме пропуснали да се наслаждаваме на мига и в момента на достигането ѝ ние сме я загубили, без тя да ни е донесла нищо. Не знам защо си го причиняваме, сигурно защото влеченията и желанията ни са животински, а оценката, обяснението и вината са човешки, и убиват всичко смислено и красиво след това. Тази вечна вътрешна борба унищожава щастието и ни оставя обезсмислени. Животът е винаги другаде.

 

 

Полезна ли Ви е информацията? Благодарим Ви, че я разпространихте!

Instagram
LinkedIn
Share
YouTube
YouTube