Хибридна услуга от ново поколение за управление на психичния стрес, която предлага ранно предклинично откриване на стреса, ранна интервенция и превенция на хроничните последици от стреса. Ние работим за повишаване на благосъстоянието на ниво личност и ниво организация.
Да бъдеш човек, който се харесва на хората, на пръв поглед звучи като много добра идея, но това е модел на поведение, изпълнен с проблеми, както за извършителя, така и за неговата аудитория.
Хората, които непременно искат да се харесат на другите обикновено смятат, че нямат друг избор, освен да се приспособят към очакванията им, и въпреки това крият всякакви тайни и на моменти опасни резерви и недоволства.
Те се държат като перфектни любовници, докато истинските им чувства са далеч по-мрачни; дават съгласието си за планове, които ненавиждат; и объркват всички около себе си, като не успяват да изразят своевременно, и с необходимата смелост, своите автентични нужди и амбиции.
Казано направо – този, който непременно иска да се хареса на хората, е лъжец. Звучи брутално, но той твърди, че си има основателни причини: не за да получи предимство, а защото се страхува от недоволството на другите!
За да разберем – и евентуално да съчувстваме – на човека, който се опитва да се хареса на хората, трябва да разгледаме неговото минало, което почти винаги включва ранен опит с хора – обикновено майка или баща, които изглеждат радикално и ужасяващо неспособни да приемат и простят някои необходими, но може би трудни факти за своето дете.
Може би бащата е изпадал във вулканичен гняв при всеки признак на несъгласие.
Да се изложи противоположна политическа идея, да се предложи нещо различно за ядене, да се каже откровено, че е уморен или тревожен – това е можело да доведе до унищожение.
За да оцелеем е трябвало да реагираме остро на това, което другите са очаквали от нас да правим или да кажем. Самият въпрос, какво наистина искаме, става второстепенен спрямо един безкрайно по-важен приоритет: маниакално отгатване на желанията на онези, от които по това време е зависел животът ни.
Невинаги лъжем от страх, често това става дума за любов към някого, към когото сме били дълбоко привързани.
Лъжем от копнеж да не предизвикваме нова брачна кавга, от желание да поддържаме доброто настроение на депресиран родител или да избегнем добавянето на допълнително бреме към и без това много трудния или тъжен живот.
Кои бяхме ние, за да усложняваме още повече живота на крехкия човек, за когото се грижехме?
Колкото и да е разбираем произходът на поведението ни, в по-рефлексивните моменти на зрелостта, можем да намерим три пътя за излизане от тези трудни модели на угодничество на хората.
Първият се основава на това да си припомним, че нашите колеги, партньори и приятели почти сигурно са много различни от хората, около които са се развивали нашите тревоги в детството. Повечето хора могат да се справят доста добре с малко противоречия, доза нежелана информация или понякога отхвърляне, поднесено с необходимата учтивост. Другият няма да избухне или да се разпадне.
На второ място, трябва да признаем неволно вредните странични ефекти на нашето поведение. Може наистина имаме добри намерения, но като не говорим по-открито, застрашаваме всички. На работното място не правим услуга на никого, като премълчаваме съмненията и резервите си. А в любовта, няма никаква доброта в това да останем във връзка само защото ни се струва, че другият не би могъл да оцелее без нас. Той ще оцелее, но ние ще сме изгубили много от времето му заради нашата сантименталност.
И накрая, можем да придобием увереността да бъдем изкусни в трудните послания, които трябва да предадем. Като деца не сме могли да нюансираме посланията, които сме искали да отправим. Не сме знаели как да преработим суровата си болка и нужди – в убедителни обяснения. Сега пред нас се открива възможността да бъдем твърди и гениални в своите възгледи. Можем да кажем “не”, като в същото време показваме, че изпитваме голяма добронамереност. Можем да кажем на някого, че греши, без да намекваме, че е идиот. Можем да напуснем някого, като същевременно се уверим, че той осъзнава колко много е означавала за нас една връзка.
С други думи, можем да бъдем приятни, без да сме угодници на хората.
Източник:
mailto:https://www.theschooloflife.com/article/people-pleasing-and-how-to-overcome-it/
Адрес: бул. Ал. Стамболийски 32, София 1000, България
Телефон: +359 896 704 665
Email: info@somenso.com Website: www.practicalstress.com www.somenso.com
Copyright © Somenso all rights reserved.
За да осигурим най-доброто изживяване, използваме технологии като „бисквитки“ за съхраняване и/или достъп до информация за устройството. Съгласието за тези технологии ще ни позволи да обработваме данни като поведение при сърфиране или уникални идентификатори на този сайт. Несъгласието или оттеглянето на съгласието може да се отрази неблагоприятно на определени функции и характеристики.
УГОДНИЧЕСТВОТО – КАК ДА ГО ПРЕОДОЛЕЕМ?
Да бъдеш човек, който се харесва на хората, на пръв поглед звучи като много добра идея, но това е модел на поведение, изпълнен с проблеми, както за извършителя, така и за неговата аудитория.
Хората, които непременно искат да се харесат на другите обикновено смятат, че нямат друг избор, освен да се приспособят към очакванията им, и въпреки това крият всякакви тайни и на моменти опасни резерви и недоволства.
Те се държат като перфектни любовници, докато истинските им чувства са далеч по-мрачни; дават съгласието си за планове, които ненавиждат; и объркват всички около себе си, като не успяват да изразят своевременно, и с необходимата смелост, своите автентични нужди и амбиции.
Казано направо – този, който непременно иска да се хареса на хората, е лъжец. Звучи брутално, но той твърди, че си има основателни причини: не за да получи предимство, а защото се страхува от недоволството на другите!
За да разберем – и евентуално да съчувстваме – на човека, който се опитва да се хареса на хората, трябва да разгледаме неговото минало, което почти винаги включва ранен опит с хора – обикновено майка или баща, които изглеждат радикално и ужасяващо неспособни да приемат и простят някои необходими, но може би трудни факти за своето дете.
Може би бащата е изпадал във вулканичен гняв при всеки признак на несъгласие.
Да се изложи противоположна политическа идея, да се предложи нещо различно за ядене, да се каже откровено, че е уморен или тревожен – това е можело да доведе до унищожение.
За да оцелеем е трябвало да реагираме остро на това, което другите са очаквали от нас да правим или да кажем. Самият въпрос, какво наистина искаме, става второстепенен спрямо един безкрайно по-важен приоритет: маниакално отгатване на желанията на онези, от които по това време е зависел животът ни.
Невинаги лъжем от страх, често това става дума за любов към някого, към когото сме били дълбоко привързани.
Лъжем от копнеж да не предизвикваме нова брачна кавга, от желание да поддържаме доброто настроение на депресиран родител или да избегнем добавянето на допълнително бреме към и без това много трудния или тъжен живот.
Кои бяхме ние, за да усложняваме още повече живота на крехкия човек, за когото се грижехме?
Колкото и да е разбираем произходът на поведението ни, в по-рефлексивните моменти на зрелостта, можем да намерим три пътя за излизане от тези трудни модели на угодничество на хората.
Първият се основава на това да си припомним, че нашите колеги, партньори и приятели почти сигурно са много различни от хората, около които са се развивали нашите тревоги в детството. Повечето хора могат да се справят доста добре с малко противоречия, доза нежелана информация или понякога отхвърляне, поднесено с необходимата учтивост. Другият няма да избухне или да се разпадне.
На второ място, трябва да признаем неволно вредните странични ефекти на нашето поведение. Може наистина имаме добри намерения, но като не говорим по-открито, застрашаваме всички. На работното място не правим услуга на никого, като премълчаваме съмненията и резервите си. А в любовта, няма никаква доброта в това да останем във връзка само защото ни се струва, че другият не би могъл да оцелее без нас. Той ще оцелее, но ние ще сме изгубили много от времето му заради нашата сантименталност.
И накрая, можем да придобием увереността да бъдем изкусни в трудните послания, които трябва да предадем. Като деца не сме могли да нюансираме посланията, които сме искали да отправим. Не сме знаели как да преработим суровата си болка и нужди – в убедителни обяснения. Сега пред нас се открива възможността да бъдем твърди и гениални в своите възгледи. Можем да кажем “не”, като в същото време показваме, че изпитваме голяма добронамереност. Можем да кажем на някого, че греши, без да намекваме, че е идиот. Можем да напуснем някого, като същевременно се уверим, че той осъзнава колко много е означавала за нас една връзка.
С други думи, можем да бъдем приятни, без да сме угодници на хората.
Източник:
mailto:https://www.theschooloflife.com/article/people-pleasing-and-how-to-overcome-it/
Търси
Последни публикации
Здравословен начин на общуване
2024-09-24Холистичен подход в грижата за менталното здраве.
2024-09-16Сънят и менталното ни здраве
2024-09-16Категории
Таг
Коментари
Търси
Последни публикации
Здравословен начин на общуване
2024-09-24Холистичен подход в грижата за менталното здраве.
2024-09-16Сънят и менталното ни здраве
2024-09-16Категории
Таг
Коментари