Single Blog

  • Home
  • Какво предизвиква паник атаките

Какво предизвиква паник атаките

Somenso и Теди Ангелова представят “Четенето като автотерапия”.

Ние от Център за изследване на стреса създадохме рубрика, която ще посветим на книгите, създадени от български автори, написани, за да пречистват, да зареждат, да дават надежда. Започнали като изповед, завършили като послание!

автор: Теди Ангелова
5/5

 

Теди Ангелова е автор на повече от 100 статии на тема спорт и психология. Завършила обучение по Спортна психология към университета на ФК „Барселона“. Водещ на телевизионна спортна рубрика и бивш национален състезател и шампион на България с различни отбори.

Живеете в постоянен страх, че нещо лошо може да ви се случи?

Имате усещането, че ще полудеете?

Изпитвате реални физически симптоми като сърцебиене, задух, замайване, изтръпване на крайници, които не ви позволяват да живеете пълноценно?

Разбирам много добре как се чувствате, минах по този път. Първите си паник атаки получих преди около 17 години. По онова време изобщо не подозирах за съществуването им и ги смятах за страшни болести.

Отне ми цяла вечност да осъзная, че паник атаките всъщност са добрите герои, маскирани като злодеи, които се опитват да ни предпазят от сериозни опасности.

Ако животът ви е изпълнен с тревожност…

  • живеете в постоянен страх, че нещо лошо може да ви се случи;
  • имате усещането, че ще полудеете;
  • мислите си, че никой не ви разбира;
  • отричате или криете емоциите и чувствата си;
  • смятате, че не сте достатъчно добри, умни или красиви;
  • срамувате се от безсилието си;
  • изпитвате крайна нужда да контролирате всичко;
  • сравнявате се с другите и се стремите вечно да бъдете перфектни;
  • получавате без причина сърцебиене или стягане в областта на сърцето;
  • усещате буца в гърлото си, която ви пречи да дишате нормално;
  • изтръпват ви крайниците;
  • страдате от силно главоболие;
  • треперите неконтролируемо…

То тази книга е точно за вас! От нея ще научите на разбираем език:
• какво представляват паник атаките;
• какво предизвиква паник атаките;
• маските, които се крият зад паник атаките;
• как да се справите със страха и ужаса;
• как да изразявате здравословно емоциите си;
• как действат антидепресантите;
• как да живеете свободно без паник атаки.

КНИГАТА, КОЯТО ЩЕ ВИ ПОМОГНЕ ДА КАЖЕТЕ СТОП НА ПАНИК АТАКИТЕ

Откъс от книгата “Стоп паник атаки”

Глава 3 –“Какво предизвиква паник атаките”

На седем години съм и си говоря сам, защото ме е страх, а няма кой да ме чуе. Никой друг не ме слуша. Шептя тихичко: „Откажи се, Андре, просто се откажи. Хвърли ракетата и напусни корта. Влез вкъщи и хапни нещо вкусно. Поиграй си с Рита, Фили или Тами. Поседни до мама, докато плете или реди пъзел. Чудесно звучи, нали? Няма ли да е прекрасно, Андре? Няма ли да е прекрасно никога повече да не играеш тенис?”. Но не мога. Не само защото татко ще ме погне с ракетата, но и нещо дълбоко в мен не ми позволява. Мразя тениса, ненавиждам го от дъното на душата си, но продължавам да играя, удрям топката цяла сутрин и цял следобед, защото нямам избор. Колкото и да ми се иска да спра, не спирам. Увещавам се да спра, но продължавам да играя и животът ми сякаш се върти около противоречието между онова, с което искам да се занимавам, и онова, което всъщност правя, онова което баща ми ме задължава да правя.

Така започва историята на един от най-великите тенисисти – Андре Агаси. Името му ще остане със златни букви в историята на тениса. Постиженията и рекордите му са удивителни, но големият въпрос е каква е цената им?

Американецът расте с тираничен баща, обсебен от идеята да направи сина си най-добрия в света. И го прави! В автобиографията си „Открито“, Агаси често споменава, че мрази тениса. Разказва за тийнейджърския си бунт, за провалените връзки, за трудностите в общуването, за депресивните състояния и панически пристъпи. За това как стига до наркотици.

Споделя, че в деня, в който покорява световния връх в тениса, не изпитва радост и удовлетворение, усмихва се насила и се преструва на щастлив. Представяте ли си? Човекът току-що е станал най-добрият тенисист в света. Името му обикаля земното кълбо. Ликът му е на първа страница на всеки вестник. Медиите го обявяват за новия крал на тениса. Печели милиони, лети с частни самолети, гигантски конгломерати се борят за подписа му срещу баснословни суми, само и само да рекламира продуктите им. И въпреки целия този блясък, Андре признава, че се е чувствал напълно празен. Как е възможно това? Защо? Много просто, защото това не е била неговата мечта. Била е неосъществената мечта на баща му.

Потискането и игнорирането на емоциите, отричането и неприемането на себе си, е възможно най-краткият път към Дантевите кръгове на ада. Дали ще отключи у всеки паник атаки? Не, най-вероятно не. Но е силно вероятно да окаже крайно негативни последствия върху живота му. И определено е предпоставка за появата на панически пристъпи и тревожни разстройства.

Учените нямат категоричен отговор какво точно предизвиква паник атаките. Има редица причини, които оказват влияние – биологични, генетични, личностни, социални, екологични. Данните сочат, че паническо разстройство се появява най-често в тийнейджърство и ранна зряла възраст – 18-25 г. Но може да се отключи във всеки един етап от живота. Установено е, че се среща по-често при жени. И забележете, при хора с интелигентност над средната. Ако сте от засегнатите и се подценявате интелектуално, сега е моментът да преосмислите самооценката си. Вероятно сте доста по-умни, отколкото си мислите.

Често срещани фактори, които могат да увеличат риска от появата на паник атаки:

–           силно стресови събития – смърт на близък, болест, катастрофа;

–           травматични събития – физическо или сексуално насилие, психологически тормоз, изоставяне от родител/и в детството;

–           големи промени в живота – раздяла, развод, загуба на работа, промяна на местожителство, поява на нов член в семейството и др.;

–           генетична предразположеност – родител, склонен към прекалена тревожност, страдащ от депресия или психическо разстройство;

–           приемане на различни субстанции – антидепресанти (колкото и изумително да изглежда), алкохол, наркотици. Според Харвардския медицински институт, най-често съобщаваните странични ефекти от пушенето на марихуана са тревожност и паник атаки. 

Разбира се, не е задължително да ви се случи нещо подобно, за да отключите паническо разстройство. Както и обратното – не е задължително хора, преживели травми и трудни житейски ситуации да страдат от паник атаки. Всичко е строго индивидуално. В крайна сметка, всички ние притежаваме различна идентичност. Ключова роля има това през какви очила гледаме на света, как го възприемаме, склонни ли сме да изпитваме повече негативни емоции и тревожност, да се фокусираме върху това, което нямаме и т.н.

Тези причини за нахлуването на паническите атаки в живота ви ще намерите масово в онлайн пространството. И аз като вас съм търсила информация за тях многократно. В следващите редове ще ви споделя, на база моя личен опит, какво най-често предизвиква паник атаките.

Повече от ясно е, че травматичните събития оказват негативно влияние върху нас. Всички ние се сблъскваме рано или късно със смърт на близък, болест или загуба на любов. Това е естественият ход на живота. Напълно нормално е в подобни ситуации да сме силно стресирани, да страдаме, да изпитваме пронизваща болка. Бедата настъпва, когато не позволяваме на емоциите да излязат от нас. Когато ги задушаваме, потискаме и игнорираме. Когато отричаме случилото се. Когато отричаме себе си и влизаме в неприсъща за нас роля. Когато правим неща, които не искаме да правим. Когато угаждаме на всички, но не и на себе си. Когато пренебрегваме собствените си нужди. Когато не приемаме себе си. Когато се критикуваме за какво ли не. Когато не се харесваме. Когато не се обичаме. Тогава най-вежливо каним паник атаките в живота си.

Ако приемат поканата ви, не им се сърдете. В крайна сметка вие сте им постлали червения килим. Спомнете си, че те не отделят внимание на всеки. Не са лошите във филмите. Те са супергероите, които идват да ви помогнат, макар и преоблечени като злодеи.

Както стана ясно от предните глави – играех баскетбол. При това доста професионално. Имах честта да играя и за националния отбор на страната ни. В по-младите ми години, оранжевата топка бе всичко за мен. Имах големи цели. Да стана супер добра баскетболистка, да играя за големи отбори в Европа, да постигна нещо значимо с момичетата за България, да правя фамозни асистенции, да вкарвам виртуозни кошове. Да печеля мачове, да вдигам титли, да захапвам златни медали, да подлудявам препълнени зали. Исках да се наслаждавам на спорта, който ме изпълваше със светлина и ме правеше щастлива. И го правех. За разлика от Агаси. Много подходящ момент да благодаря на майка и татко за тази възможност. На повърхността всичко изглеждаше повече от спокойно. Знаех накъде съм се отправила и се радвах на попътен вятър.

На баскетболното поле бях уверена, действах със самочувствие. Изглеждах високомерна, надменна, силна. Бях много талантлива, звездата на отбора. Луда глава – вечно в групичката на „лошите момичета“. Бях директна и цапната в устата. Не спестявах истината на никого, дори на треньорите ми. Нещо, което не им се нравеше. Откроявах се. Бях си изградила солидна репутация. Давах вид, че не ми пука особено, че нищо не може да ме събори. Често, по републикански състезания, когато имах възможност да прекарам повече време с момичета от други отбори, ми споделяха, че изобщо не съм това, за което са ме мислили. Била съм „по-готина“. 

Това поведение беше маска, фасада, начин да прикрия уязвимостта си. В действителност бях и продължавам да съм свръхчувствителна. Ужасявах се да покажа слабостите си. Мислех си, че ако ги разкрия пред някого, това ще ме направи лесна мишена. Смятах, че хората ще се възползват от мен. Не исках никой да знае къде са пробойните ми. (Бяха ми необходими много години, за да осъзная, че всъщност слабостите ми, са моята най-голямата сила.) Това ми тежеше. Идентифицирах се с образ, който не отговаряше на същността ми. В един прекрасен момент се случи неизбежното – пропуках се. Корабът ми започна да се пълни с вода. Дупките се появиха в следствие на неразбории в личния ми живот. В душата ми се вихреше торнадо от емоции. Не говорех с никого за опустошението, което се случваше в мен. Опитвах се да го прикрия. Невинаги ми се получаваше успешно. Плачех много. Превърнах се в обект на подигравки. Започнаха да ме наричат ревла. Амплоато ми на авторитетна, силна и уверена личност, беше разбито на пух и прах. Чувствах се изгубена, объркана, неразбрана, гневна. Мислех си, че не съм нормална, че съм сбъркана. Страхувах се и се срамувах. Болеше ме, измъчвах се и се критикувах. Не се харесвах и отричах себе си. 

Това без капка съмнение бе най-тържествената и официална покана, която отправих към уважаемите паник атаки да минат по червения килим на личния ми „Долби тиатър”. Та кой би отказал пропуск за най-грандиозното събитие в света?

 

Leave Comment

Somenso и Теди Ангелова представят “Четенето като автотерапия”.

Ние от Център за изследване на стреса създадохме рубрика, която ще посветим на книгите, създадени от български автори, написани, за да пречистват, да зареждат, да дават надежда. Започнали като изповед, завършили като послание!

автор: Теди Ангелова
5/5

 

Теди Ангелова е автор на повече от 100 статии на тема спорт и психология. Завършила обучение по Спортна психология към университета на ФК „Барселона“. Водещ на телевизионна спортна рубрика и бивш национален състезател и шампион на България с различни отбори.

Живеете в постоянен страх, че нещо лошо може да ви се случи?

Имате усещането, че ще полудеете?

Изпитвате реални физически симптоми като сърцебиене, задух, замайване, изтръпване на крайници, които не ви позволяват да живеете пълноценно?

Разбирам много добре как се чувствате, минах по този път. Първите си паник атаки получих преди около 17 години. По онова време изобщо не подозирах за съществуването им и ги смятах за страшни болести.

Отне ми цяла вечност да осъзная, че паник атаките всъщност са добрите герои, маскирани като злодеи, които се опитват да ни предпазят от сериозни опасности.

Ако животът ви е изпълнен с тревожност…

  • живеете в постоянен страх, че нещо лошо може да ви се случи;
  • имате усещането, че ще полудеете;
  • мислите си, че никой не ви разбира;
  • отричате или криете емоциите и чувствата си;
  • смятате, че не сте достатъчно добри, умни или красиви;
  • срамувате се от безсилието си;
  • изпитвате крайна нужда да контролирате всичко;
  • сравнявате се с другите и се стремите вечно да бъдете перфектни;
  • получавате без причина сърцебиене или стягане в областта на сърцето;
  • усещате буца в гърлото си, която ви пречи да дишате нормално;
  • изтръпват ви крайниците;
  • страдате от силно главоболие;
  • треперите неконтролируемо…

То тази книга е точно за вас! От нея ще научите на разбираем език:
• какво представляват паник атаките;
• какво предизвиква паник атаките;
• маските, които се крият зад паник атаките;
• как да се справите със страха и ужаса;
• как да изразявате здравословно емоциите си;
• как действат антидепресантите;
• как да живеете свободно без паник атаки.

КНИГАТА, КОЯТО ЩЕ ВИ ПОМОГНЕ ДА КАЖЕТЕ СТОП НА ПАНИК АТАКИТЕ

Откъс от книгата “Стоп паник атаки”

Глава 3 –“Какво предизвиква паник атаките”

На седем години съм и си говоря сам, защото ме е страх, а няма кой да ме чуе. Никой друг не ме слуша. Шептя тихичко: „Откажи се, Андре, просто се откажи. Хвърли ракетата и напусни корта. Влез вкъщи и хапни нещо вкусно. Поиграй си с Рита, Фили или Тами. Поседни до мама, докато плете или реди пъзел. Чудесно звучи, нали? Няма ли да е прекрасно, Андре? Няма ли да е прекрасно никога повече да не играеш тенис?”. Но не мога. Не само защото татко ще ме погне с ракетата, но и нещо дълбоко в мен не ми позволява. Мразя тениса, ненавиждам го от дъното на душата си, но продължавам да играя, удрям топката цяла сутрин и цял следобед, защото нямам избор. Колкото и да ми се иска да спра, не спирам. Увещавам се да спра, но продължавам да играя и животът ми сякаш се върти около противоречието между онова, с което искам да се занимавам, и онова, което всъщност правя, онова което баща ми ме задължава да правя.

Така започва историята на един от най-великите тенисисти – Андре Агаси. Името му ще остане със златни букви в историята на тениса. Постиженията и рекордите му са удивителни, но големият въпрос е каква е цената им?

Американецът расте с тираничен баща, обсебен от идеята да направи сина си най-добрия в света. И го прави! В автобиографията си „Открито“, Агаси често споменава, че мрази тениса. Разказва за тийнейджърския си бунт, за провалените връзки, за трудностите в общуването, за депресивните състояния и панически пристъпи. За това как стига до наркотици.

Споделя, че в деня, в който покорява световния връх в тениса, не изпитва радост и удовлетворение, усмихва се насила и се преструва на щастлив. Представяте ли си? Човекът току-що е станал най-добрият тенисист в света. Името му обикаля земното кълбо. Ликът му е на първа страница на всеки вестник. Медиите го обявяват за новия крал на тениса. Печели милиони, лети с частни самолети, гигантски конгломерати се борят за подписа му срещу баснословни суми, само и само да рекламира продуктите им. И въпреки целия този блясък, Андре признава, че се е чувствал напълно празен. Как е възможно това? Защо? Много просто, защото това не е била неговата мечта. Била е неосъществената мечта на баща му.

Потискането и игнорирането на емоциите, отричането и неприемането на себе си, е възможно най-краткият път към Дантевите кръгове на ада. Дали ще отключи у всеки паник атаки? Не, най-вероятно не. Но е силно вероятно да окаже крайно негативни последствия върху живота му. И определено е предпоставка за появата на панически пристъпи и тревожни разстройства.

Учените нямат категоричен отговор какво точно предизвиква паник атаките. Има редица причини, които оказват влияние – биологични, генетични, личностни, социални, екологични. Данните сочат, че паническо разстройство се появява най-често в тийнейджърство и ранна зряла възраст – 18-25 г. Но може да се отключи във всеки един етап от живота. Установено е, че се среща по-често при жени. И забележете, при хора с интелигентност над средната. Ако сте от засегнатите и се подценявате интелектуално, сега е моментът да преосмислите самооценката си. Вероятно сте доста по-умни, отколкото си мислите.

Често срещани фактори, които могат да увеличат риска от появата на паник атаки:

–           силно стресови събития – смърт на близък, болест, катастрофа;

–           травматични събития – физическо или сексуално насилие, психологически тормоз, изоставяне от родител/и в детството;

–           големи промени в живота – раздяла, развод, загуба на работа, промяна на местожителство, поява на нов член в семейството и др.;

–           генетична предразположеност – родител, склонен към прекалена тревожност, страдащ от депресия или психическо разстройство;

–           приемане на различни субстанции – антидепресанти (колкото и изумително да изглежда), алкохол, наркотици. Според Харвардския медицински институт, най-често съобщаваните странични ефекти от пушенето на марихуана са тревожност и паник атаки. 

Разбира се, не е задължително да ви се случи нещо подобно, за да отключите паническо разстройство. Както и обратното – не е задължително хора, преживели травми и трудни житейски ситуации да страдат от паник атаки. Всичко е строго индивидуално. В крайна сметка, всички ние притежаваме различна идентичност. Ключова роля има това през какви очила гледаме на света, как го възприемаме, склонни ли сме да изпитваме повече негативни емоции и тревожност, да се фокусираме върху това, което нямаме и т.н.

Тези причини за нахлуването на паническите атаки в живота ви ще намерите масово в онлайн пространството. И аз като вас съм търсила информация за тях многократно. В следващите редове ще ви споделя, на база моя личен опит, какво най-често предизвиква паник атаките.

Повече от ясно е, че травматичните събития оказват негативно влияние върху нас. Всички ние се сблъскваме рано или късно със смърт на близък, болест или загуба на любов. Това е естественият ход на живота. Напълно нормално е в подобни ситуации да сме силно стресирани, да страдаме, да изпитваме пронизваща болка. Бедата настъпва, когато не позволяваме на емоциите да излязат от нас. Когато ги задушаваме, потискаме и игнорираме. Когато отричаме случилото се. Когато отричаме себе си и влизаме в неприсъща за нас роля. Когато правим неща, които не искаме да правим. Когато угаждаме на всички, но не и на себе си. Когато пренебрегваме собствените си нужди. Когато не приемаме себе си. Когато се критикуваме за какво ли не. Когато не се харесваме. Когато не се обичаме. Тогава най-вежливо каним паник атаките в живота си.

Ако приемат поканата ви, не им се сърдете. В крайна сметка вие сте им постлали червения килим. Спомнете си, че те не отделят внимание на всеки. Не са лошите във филмите. Те са супергероите, които идват да ви помогнат, макар и преоблечени като злодеи.

Както стана ясно от предните глави – играех баскетбол. При това доста професионално. Имах честта да играя и за националния отбор на страната ни. В по-младите ми години, оранжевата топка бе всичко за мен. Имах големи цели. Да стана супер добра баскетболистка, да играя за големи отбори в Европа, да постигна нещо значимо с момичетата за България, да правя фамозни асистенции, да вкарвам виртуозни кошове. Да печеля мачове, да вдигам титли, да захапвам златни медали, да подлудявам препълнени зали. Исках да се наслаждавам на спорта, който ме изпълваше със светлина и ме правеше щастлива. И го правех. За разлика от Агаси. Много подходящ момент да благодаря на майка и татко за тази възможност. На повърхността всичко изглеждаше повече от спокойно. Знаех накъде съм се отправила и се радвах на попътен вятър.

На баскетболното поле бях уверена, действах със самочувствие. Изглеждах високомерна, надменна, силна. Бях много талантлива, звездата на отбора. Луда глава – вечно в групичката на „лошите момичета“. Бях директна и цапната в устата. Не спестявах истината на никого, дори на треньорите ми. Нещо, което не им се нравеше. Откроявах се. Бях си изградила солидна репутация. Давах вид, че не ми пука особено, че нищо не може да ме събори. Често, по републикански състезания, когато имах възможност да прекарам повече време с момичета от други отбори, ми споделяха, че изобщо не съм това, за което са ме мислили. Била съм „по-готина“. 

Това поведение беше маска, фасада, начин да прикрия уязвимостта си. В действителност бях и продължавам да съм свръхчувствителна. Ужасявах се да покажа слабостите си. Мислех си, че ако ги разкрия пред някого, това ще ме направи лесна мишена. Смятах, че хората ще се възползват от мен. Не исках никой да знае къде са пробойните ми. (Бяха ми необходими много години, за да осъзная, че всъщност слабостите ми, са моята най-голямата сила.) Това ми тежеше. Идентифицирах се с образ, който не отговаряше на същността ми. В един прекрасен момент се случи неизбежното – пропуках се. Корабът ми започна да се пълни с вода. Дупките се появиха в следствие на неразбории в личния ми живот. В душата ми се вихреше торнадо от емоции. Не говорех с никого за опустошението, което се случваше в мен. Опитвах се да го прикрия. Невинаги ми се получаваше успешно. Плачех много. Превърнах се в обект на подигравки. Започнаха да ме наричат ревла. Амплоато ми на авторитетна, силна и уверена личност, беше разбито на пух и прах. Чувствах се изгубена, объркана, неразбрана, гневна. Мислех си, че не съм нормална, че съм сбъркана. Страхувах се и се срамувах. Болеше ме, измъчвах се и се критикувах. Не се харесвах и отричах себе си. 

Това без капка съмнение бе най-тържествената и официална покана, която отправих към уважаемите паник атаки да минат по червения килим на личния ми „Долби тиатър”. Та кой би отказал пропуск за най-грандиозното събитие в света?