Single Blog

  • Home
  • Цикълът на тормоза

Цикълът на тормоза

Цикълът на тормоза е често срещано явление, предимно в интимните връзки или семействата. Този цикъл представлява систематични епизоди, в които единият партньор наранява или упражнява тормоз върху другия. Когато говорим за тормоз, далеч не бива да се ограничаваме само до физическото му проявление- тормозът би могъл да бъде също така словесен, емоционален, финансов и т.н., .и може да бъде причинен както от мъже, така и от жени. Според данни на Центровете за Предпазване и Контрол на Заболяванията, приблизително 1 на 4 жени и 1 на 10 мъже, са преживявали някаква форма на тормоз или насилие, причинена от партньора им, в даден момент от живота си. Приблизително 43 милиона жени и 38 милиона мъже твърдят, че са преживявали психологична агресия в интимните си връзки. Именно заради тази статистика е изключително важно да се даде гласност на тормоза като явление, да се обсъждат причините за неговата поява, както и стратегии за превенция и справяне с него.

               Цикълът на тормоз е открит от Лионър Уолкър през 70-те години на 20-ти век. Тя е американски клиничен психолог и е посветила практиката си на жертвите на тормоз. След като е наблюдава и анализирала многобройни случаи на жертви, пострадали от домашно насилие, Уолкър е забелязала, че при всеки случай на системен домашен тормоз, могат да бъдат разпознати 4 етапа:

Напрежение -> Инцидент -> Помирение -> Спокоен етап

                Цикълът започва с етапа на напрежение. Този етап назрява, когато външни стресови фактори започват да напрягат насилника. Такива фактори биха могли да бъдат финансови проблеми, напрежение на работното място, цялостна умора и т.н. Насилникът започва да усеща липса на власт и контрол, която нараства заедно с напрежението от проблемите. В следствие на това, насилникът демонстрира очевидни сигнали на агресия в поведението си. Междувременно другият партньор усеща нарастващото напрежение и започва да изпитва тревожност. Започва да „стъпва на пръсти“ и да се старае да угоди на партньора си по всякакъв начин, за да избегне последващия инцидент.

                Въпреки всичките си усилия на жертвата, насилникът има потребност да излее насъбралия се гняв. Потребността на насилника да изпита отново чувство за власт и контрол води до настъпването на втория етап – етапа на инцидент. Този етап често не включва еднократен инцидент, а по-скоро множествено инциденти в определен период от време. Също така, видът тормоз може да бъде под всякаква форма. Би могъл да бъде физически или сексуален акт, който включва физическо насилие, заплахи за такова, чупене или унищожаване на предмети, насилствени сексуални опити. Тормозът би могъл да бъде и словесен – агресивният партньор може да обижда жертвата, да прави постоянно груби или обидни забележки, язвителни коментари или шеги, които целят да понижат самооценката и увереността. Емоционалната манипулация също е често срещан подход – много емоционални тактики могат да бъдат използвани по време на етапа на инцидента, включително вменяване на вина, засрамване, изолация от партньора, гаслайтинг и т.н. Много характерно за този етап е насилникът да обвини жертвата за инцидента, като твърди, че е бил провокиран и „жертвата си го е изпросила“.

                Когато мине известно време от настъпването на инцидента, и напрежението започне да намалява, настъпва етапа на помирение. В много от случаите, извършителят на тормоза се опитва да поправи нещата, като се държи изключително нежно и обичливо. Държанието е характерно за началото на една връзка, когато всеки се старае да се представи в добра светлина. Насилникът може да показва много близост и внимание, да е подкрепящ и разбиращ нуждите на партньора си. Тази грижа и близост предизвиква у жертвата отделяне на хормоните на щастието окситоцин и допамин. Това отделяне на хормони дава усещане, че са по-близки с половинката си и инцидента бива подценен или интерпретиран като преодоляна трудност.

                Спокойният етап е последният от цикъла. При този етап и двамата партньори се опитват оправдаят инцидента. Насилникът обикновено използва като извинение напрягащите външни фактори, които са провокирали инцидента. Също дава обещания, че си е взел поука и инцидентът няма да се повтори. Убедителен е до такава степен, че жертвата е склонна да омаловажи важността или влиянието на тормоза, или да го приеме като част от миналото, която няма да се повтори. Когато дадена връзка продължава дълго време и цикълът се повтаря, спокойният етап започва да се появява все по-рядко, или пък изчезва изцяло. Етапът на помирение директно е последван от етап на напрежение.

                Заради различните видове манипулации, които насилниците използват, за жертвите е трудно да разпознаят цикъла на тормоза и да се припознаят като част от него. Ето и някои от знаците, които сигнализират, че може да сте попаднали в този цикъл:

  • Партньорът Ви е твърде въвлечен в личния ви живот и отношенията ви с другите. Опитва се да контролира начинът, по който се обличате, местата, които посещавате и прави опити да ви отдалечи от близките ви хора.
  • Партньорът ви проявява признаци на физическа, словесна или емоционална агресия.
  • Отсрещната страна не е склонна да поеме отговорност или да приеме обратна връзка относно проблемите, които адресирате.
  • Отсрещната страна проявява жестокост към проявена от вас уязвимост.
  • Партньорът ви отправя словесни заплахи спрямо вас или близък до вас човек.

 

Ако сметнете, че сте част от цикъла на тормоза, трябва незабавно да предприемете стъпки към излизането от цикъла, както и бъдеща превенция. Ето няколко важни неща, които ще ви помогнат:

  1. Погледнете истината за тормоза в очите
  2. Потърсете помощ
  3. Възвърнете самочувствието си
  4. Променете реакцията си

Leave Comment

Цикълът на тормоза е често срещано явление, предимно в интимните връзки или семействата. Този цикъл представлява систематични епизоди, в които единият партньор наранява или упражнява тормоз върху другия. Когато говорим за тормоз, далеч не бива да се ограничаваме само до физическото му проявление- тормозът би могъл да бъде също така словесен, емоционален, финансов и т.н., .и може да бъде причинен както от мъже, така и от жени. Според данни на Центровете за Предпазване и Контрол на Заболяванията, приблизително 1 на 4 жени и 1 на 10 мъже, са преживявали някаква форма на тормоз или насилие, причинена от партньора им, в даден момент от живота си. Приблизително 43 милиона жени и 38 милиона мъже твърдят, че са преживявали психологична агресия в интимните си връзки. Именно заради тази статистика е изключително важно да се даде гласност на тормоза като явление, да се обсъждат причините за неговата поява, както и стратегии за превенция и справяне с него.

               Цикълът на тормоз е открит от Лионър Уолкър през 70-те години на 20-ти век. Тя е американски клиничен психолог и е посветила практиката си на жертвите на тормоз. След като е наблюдава и анализирала многобройни случаи на жертви, пострадали от домашно насилие, Уолкър е забелязала, че при всеки случай на системен домашен тормоз, могат да бъдат разпознати 4 етапа:

Напрежение -> Инцидент -> Помирение -> Спокоен етап

                Цикълът започва с етапа на напрежение. Този етап назрява, когато външни стресови фактори започват да напрягат насилника. Такива фактори биха могли да бъдат финансови проблеми, напрежение на работното място, цялостна умора и т.н. Насилникът започва да усеща липса на власт и контрол, която нараства заедно с напрежението от проблемите. В следствие на това, насилникът демонстрира очевидни сигнали на агресия в поведението си. Междувременно другият партньор усеща нарастващото напрежение и започва да изпитва тревожност. Започва да „стъпва на пръсти“ и да се старае да угоди на партньора си по всякакъв начин, за да избегне последващия инцидент.

                Въпреки всичките си усилия на жертвата, насилникът има потребност да излее насъбралия се гняв. Потребността на насилника да изпита отново чувство за власт и контрол води до настъпването на втория етап – етапа на инцидент. Този етап често не включва еднократен инцидент, а по-скоро множествено инциденти в определен период от време. Също така, видът тормоз може да бъде под всякаква форма. Би могъл да бъде физически или сексуален акт, който включва физическо насилие, заплахи за такова, чупене или унищожаване на предмети, насилствени сексуални опити. Тормозът би могъл да бъде и словесен – агресивният партньор може да обижда жертвата, да прави постоянно груби или обидни забележки, язвителни коментари или шеги, които целят да понижат самооценката и увереността. Емоционалната манипулация също е често срещан подход – много емоционални тактики могат да бъдат използвани по време на етапа на инцидента, включително вменяване на вина, засрамване, изолация от партньора, гаслайтинг и т.н. Много характерно за този етап е насилникът да обвини жертвата за инцидента, като твърди, че е бил провокиран и „жертвата си го е изпросила“.

                Когато мине известно време от настъпването на инцидента, и напрежението започне да намалява, настъпва етапа на помирение. В много от случаите, извършителят на тормоза се опитва да поправи нещата, като се държи изключително нежно и обичливо. Държанието е характерно за началото на една връзка, когато всеки се старае да се представи в добра светлина. Насилникът може да показва много близост и внимание, да е подкрепящ и разбиращ нуждите на партньора си. Тази грижа и близост предизвиква у жертвата отделяне на хормоните на щастието окситоцин и допамин. Това отделяне на хормони дава усещане, че са по-близки с половинката си и инцидента бива подценен или интерпретиран като преодоляна трудност.

                Спокойният етап е последният от цикъла. При този етап и двамата партньори се опитват оправдаят инцидента. Насилникът обикновено използва като извинение напрягащите външни фактори, които са провокирали инцидента. Също дава обещания, че си е взел поука и инцидентът няма да се повтори. Убедителен е до такава степен, че жертвата е склонна да омаловажи важността или влиянието на тормоза, или да го приеме като част от миналото, която няма да се повтори. Когато дадена връзка продължава дълго време и цикълът се повтаря, спокойният етап започва да се появява все по-рядко, или пък изчезва изцяло. Етапът на помирение директно е последван от етап на напрежение.

                Заради различните видове манипулации, които насилниците използват, за жертвите е трудно да разпознаят цикъла на тормоза и да се припознаят като част от него. Ето и някои от знаците, които сигнализират, че може да сте попаднали в този цикъл:

  • Партньорът Ви е твърде въвлечен в личния ви живот и отношенията ви с другите. Опитва се да контролира начинът, по който се обличате, местата, които посещавате и прави опити да ви отдалечи от близките ви хора.
  • Партньорът ви проявява признаци на физическа, словесна или емоционална агресия.
  • Отсрещната страна не е склонна да поеме отговорност или да приеме обратна връзка относно проблемите, които адресирате.
  • Отсрещната страна проявява жестокост към проявена от вас уязвимост.
  • Партньорът ви отправя словесни заплахи спрямо вас или близък до вас човек.

 

Ако сметнете, че сте част от цикъла на тормоза, трябва незабавно да предприемете стъпки към излизането от цикъла, както и бъдеща превенция. Ето няколко важни неща, които ще ви помогнат:

  1. Погледнете истината за тормоза в очите
  2. Потърсете помощ
  3. Възвърнете самочувствието си
  4. Променете реакцията си