Бърнаут синдром при операционните сестри

Какво наложи провеждането на това проучване? Силно ограничения брой на операционни медицински сестри, натоварването им почти до краен предел, недостатъчната мотивация да практикуват професията в този й тежък вид, или допускането, че всичко е идеално и липсват каквито и да е отклонения в нормите… Изследването, анализа на данните и заключенията от тях са проведени преди повече от 8 години. Въпросът е – какво се е променило от всичко това в настоящият момент? Дали са назначени повече медицински сестри в операционни блокове из страната, дали превенцията относно професионалното им прегаряне е нещо реално или на предположението, че нещата към настоящия момент са още по-тежки ще се отговори с едно категорично  – ДА! Нека кажем   – Бог да пази пациентите!

В едно малко по-разширено резюме ще ви изложа данните, статистиката и реалността.

Бърнаут синдрома е свързан с повишена тревожност и депресия, но не е идентичен с тях. „Прегарянето“ е форма на лошо психично здраве от една страна и от друга допринася за психични дисфункции, като ускорява отрицателните ефекти на тревожност, депресия и понижена самооценка. Засегнати от него са често лица с по-ниски равнища на психологична устойчивост и абнормни характерови черти. Етапите на „възпламеняване“ се представят посредством емоционални и физически прояви.
Емоционалните прояви се отчитат под формата на:

• чувство за провал и неувереност;
• апатично настроение;
• ригидно мислене;
• нарушение в паметта;
• повишена раздразнителност и нисък толеранс към различни мнения;
• липса на емпатия, водеща до дехуманизация;
• деперсонализация – изразена в отчужденост и безсилие.

Физическите прояви варират като:

• умора, често и преди натоварване – хронична умора;
• чести соматични прояви;
• главоболие;
• болки в гърба;
• болки в мускулите;
• изтръпване на ръцете;
• повишено кръвно налягане;
• гастрит, язва, жлъчни кризи;
• промяна в апетита и теглото;
• нарушения на съня.

Оформянето на психологически профил на операционната сестра страдаща от бърнаут и оформянето на набор от психопрофилактични мероприятия се постига чрез група от методи и с ответните материали.

В следствие на проведена анонимна анкета от 10 твърдения на 40 операционни сестри от различни хирургични клиники в страната с трудов стаж от 1 – до над 36 год.

(данните са обработени с SPSS v.13 for Windows) се постигнаха следните резултати.

– броя на операциите и продължителността им сочат за голямо натоварване;

 – относно работните смените – 95% са денонощни дежурства без компенсации от почивка;        

 – неефективните механизми за справяне със стреса като тютюнопушенето и употребата на алкохол преобладават;                                                         

– позитивните – здравословен сън 7 и повече часа и сексуалната активност са значително занижени.  

И така, в крайна сметка пред нас застана въпроса как да поправим щетите, как да се справим как ? Начините са много, но основните са:

– сплотяване на колектива-оформяне и поддържане на чувство за принадлежност към групата под формата на сестринският колектив;

-споделяне и търсене на решения на професионалните проблеми… и не само;

– супервизия от старша медицинска сестра това носи усещане на подкрепа и защита;

– намиране  на занимания извън работата в болницата т.нар. трудова хигиена;

– спорт – натоварване на тялото по различен начин освобождава психиката;

– воденето на личен дневник;

– достатъчния или компенсиран сън;

– креативността и творчеството отварят нови полета за изява;

– социална подкрепа носи преживяване на социално благополучие;

– предоставяне на реални възможности за периодични консултации с психолог

– …смяна на работното място.

Основните техники, които са отнесени към човека с цел профилактика на професионалното прегаряне са свързани с активизиране на адаптивните механизми на личността, които да осигурят поносимост към стресорите и да й дадат възможност за ефективна работа.

В заключение може да се добави, че човек да бъде отговорен, означава, че първо трябва да поеме по- важната – отговорността към себе си. Самата професионална дейност на хората грижещи се за здравето на другите предполага емоционална наситеност, психофизическо напрежение и завишено ниво на елементите предизвикващи стрес. Медицинските работници постоянно се сблъскват със страданието на пациентите, те са принудени да издигнат бариера за психологическа защита от болката у другите.

Професионалното изпепеляване, от една страна позволява на човека фино да дозира и пестеливо да разходва енергийните си запаси, но от друга страна се отразява неблагоприятно на изпълнението на професионалните му задължения.

Основен принцип в медицината е : „Преди всичко не вреди!“, а аз добавям – първо на себе си, а после на пациента.