Single Blog

  • Home
  • Ефективна комуникация в семейството

Ефективна комуникация в семейството

Автор: Красимира Дуковска

Настоящата статия се дължи единствено на всеотдайността и безкористния принос на автора.

Повече от автора:

Когато трийсетте чукат на вратата
Дякона още е жив

Комуникацията помежду ни е различна в различните сфери на живот, както и използваният вербален и невербален език. Това не са непременно маски. Изисква го средата, нашата роля и ангажираност към нея. В работата сме делови, готови за действие. Там показваме качествата, които сме развили професионално. Поддържаме нормална и полезна дистанция в общуването, бих я нарекла „хигиена на общуване“. Дори изборът на облекло е израз на отношението ни и принадлежността към професията ни. Съответни са изборите и поведението ни, когато излизаме с приятели, отиваме да спортуваме, на театър или в клуб по интереси. Нашата предварителна подсъзнателна настройка ни помага да изберем как да се облечем, какви аксесоари да добавим и нашето отношение и поведение към хората около нас. В театъра има едно правило, „костюмът трябва да е леко неудобен“. Това е така, защото от актьорите се изисква 100% концентрация и готовност за действие в това работно пространство.

Единственото място, където сме най-близо до себе си, е семейството и домът. Това схващане освобождава ли ни от ангажираност и внимание към тях?

Получаваме ли автоматично отношението, от което имаме нужда?

Даваме ли без усилие от наша страна грижа и любов? Достатъчна ли е тя?

Отделяме ли за близките си хора поне толкова време, колкото за колеги и приятели?

На тези въпроси всеки ще отговори различно. Ще имаме толкова мнения, колкото са анкетираните. Доводите, че изграждането и поддържането на отношения в професионалната и личната сфера изисква времето ни, са напълно основателни. Всеки от нас носи в сърцето си най-близките хора и най-малко мислим и се стараем за тях.

В семейството комуникацията изисква нашите „меки умения“, „soft skills”. Те, разбира се, ни помагат в работата и в социалните контакти на всяко ниво на комуникация, но в семейството ни трябва особено много емпатията, умението да изслушваме и готовността да помогнем. Отделянето на време за близките ни хора терапевтира самите нас, освобождава ни от чувството за вина към тях и засилва усещането ни за принадлежност. Полезни са малките жестове, бележка, написана на ръка, шоколадов бонбон, целувка, прегръдка, телефонен разговор, комплимент.

Ако статията Ви е харесала, обадете се на близък човек.

Leave Comment

Автор: Красимира Дуковска

Настоящата статия се дължи единствено на всеотдайността и безкористния принос на автора.

Повече от автора:

Когато трийсетте чукат на вратата
Дякона още е жив

Комуникацията помежду ни е различна в различните сфери на живот, както и използваният вербален и невербален език. Това не са непременно маски. Изисква го средата, нашата роля и ангажираност към нея. В работата сме делови, готови за действие. Там показваме качествата, които сме развили професионално. Поддържаме нормална и полезна дистанция в общуването, бих я нарекла „хигиена на общуване“. Дори изборът на облекло е израз на отношението ни и принадлежността към професията ни. Съответни са изборите и поведението ни, когато излизаме с приятели, отиваме да спортуваме, на театър или в клуб по интереси. Нашата предварителна подсъзнателна настройка ни помага да изберем как да се облечем, какви аксесоари да добавим и нашето отношение и поведение към хората около нас. В театъра има едно правило, „костюмът трябва да е леко неудобен“. Това е така, защото от актьорите се изисква 100% концентрация и готовност за действие в това работно пространство.

Единственото място, където сме най-близо до себе си, е семейството и домът. Това схващане освобождава ли ни от ангажираност и внимание към тях?

Получаваме ли автоматично отношението, от което имаме нужда?

Даваме ли без усилие от наша страна грижа и любов? Достатъчна ли е тя?

Отделяме ли за близките си хора поне толкова време, колкото за колеги и приятели?

На тези въпроси всеки ще отговори различно. Ще имаме толкова мнения, колкото са анкетираните. Доводите, че изграждането и поддържането на отношения в професионалната и личната сфера изисква времето ни, са напълно основателни. Всеки от нас носи в сърцето си най-близките хора и най-малко мислим и се стараем за тях.

В семейството комуникацията изисква нашите „меки умения“, „soft skills”. Те, разбира се, ни помагат в работата и в социалните контакти на всяко ниво на комуникация, но в семейството ни трябва особено много емпатията, умението да изслушваме и готовността да помогнем. Отделянето на време за близките ни хора терапевтира самите нас, освобождава ни от чувството за вина към тях и засилва усещането ни за принадлежност. Полезни са малките жестове, бележка, написана на ръка, шоколадов бонбон, целувка, прегръдка, телефонен разговор, комплимент.

Ако статията Ви е харесала, обадете се на близък човек.