Хибридна услуга от ново поколение за управление на психичния стрес, която предлага ранно предклинично откриване на стреса, ранна интервенция и превенция на хроничните последици от стреса. Ние работим за повишаване на благосъстоянието на ниво личност и ниво организация.
Автор: Красимира Дуковска
Настоящата статия се дължи единствено на всеотдайността и безкористния принос на автора.
Повече от автора:
Когато трийсетте чукат на вратата
Дякона още е жив
Комуникацията помежду ни е различна в различните сфери на живот, както и използваният вербален и невербален език. Това не са непременно маски. Изисква го средата, нашата роля и ангажираност към нея. В работата сме делови, готови за действие. Там показваме качествата, които сме развили професионално. Поддържаме нормална и полезна дистанция в общуването, бих я нарекла „хигиена на общуване“. Дори изборът на облекло е израз на отношението ни и принадлежността към професията ни. Съответни са изборите и поведението ни, когато излизаме с приятели, отиваме да спортуваме, на театър или в клуб по интереси. Нашата предварителна подсъзнателна настройка ни помага да изберем как да се облечем, какви аксесоари да добавим и нашето отношение и поведение към хората около нас. В театъра има едно правило, „костюмът трябва да е леко неудобен“. Това е така, защото от актьорите се изисква 100% концентрация и готовност за действие в това работно пространство.
Единственото място, където сме най-близо до себе си, е семейството и домът. Това схващане освобождава ли ни от ангажираност и внимание към тях?
Получаваме ли автоматично отношението, от което имаме нужда?
Даваме ли без усилие от наша страна грижа и любов? Достатъчна ли е тя?
Отделяме ли за близките си хора поне толкова време, колкото за колеги и приятели?
На тези въпроси всеки ще отговори различно. Ще имаме толкова мнения, колкото са анкетираните. Доводите, че изграждането и поддържането на отношения в професионалната и личната сфера изисква времето ни, са напълно основателни. Всеки от нас носи в сърцето си най-близките хора и най-малко мислим и се стараем за тях.
В семейството комуникацията изисква нашите „меки умения“, „soft skills”. Те, разбира се, ни помагат в работата и в социалните контакти на всяко ниво на комуникация, но в семейството ни трябва особено много емпатията, умението да изслушваме и готовността да помогнем. Отделянето на време за близките ни хора терапевтира самите нас, освобождава ни от чувството за вина към тях и засилва усещането ни за принадлежност. Полезни са малките жестове, бележка, написана на ръка, шоколадов бонбон, целувка, прегръдка, телефонен разговор, комплимент.
Ако статията Ви е харесала, обадете се на близък човек.
Адрес: бул. Ал. Стамболийски 32, София 1000, България
Телефон: +359 896 704 665
Email: info@somenso.com Website: www.practicalstress.com www.somenso.com
Copyright © Somenso all rights reserved.
За да осигурим най-доброто изживяване, използваме технологии като „бисквитки“ за съхраняване и/или достъп до информация за устройството. Съгласието за тези технологии ще ни позволи да обработваме данни като поведение при сърфиране или уникални идентификатори на този сайт. Несъгласието или оттеглянето на съгласието може да се отрази неблагоприятно на определени функции и характеристики.
Ефективна комуникация в семейството
Автор: Красимира Дуковска
Настоящата статия се дължи единствено на всеотдайността и безкористния принос на автора.
Повече от автора:
Комуникацията помежду ни е различна в различните сфери на живот, както и използваният вербален и невербален език. Това не са непременно маски. Изисква го средата, нашата роля и ангажираност към нея. В работата сме делови, готови за действие. Там показваме качествата, които сме развили професионално. Поддържаме нормална и полезна дистанция в общуването, бих я нарекла „хигиена на общуване“. Дори изборът на облекло е израз на отношението ни и принадлежността към професията ни. Съответни са изборите и поведението ни, когато излизаме с приятели, отиваме да спортуваме, на театър или в клуб по интереси. Нашата предварителна подсъзнателна настройка ни помага да изберем как да се облечем, какви аксесоари да добавим и нашето отношение и поведение към хората около нас. В театъра има едно правило, „костюмът трябва да е леко неудобен“. Това е така, защото от актьорите се изисква 100% концентрация и готовност за действие в това работно пространство.
Единственото място, където сме най-близо до себе си, е семейството и домът. Това схващане освобождава ли ни от ангажираност и внимание към тях?
Получаваме ли автоматично отношението, от което имаме нужда?
Даваме ли без усилие от наша страна грижа и любов? Достатъчна ли е тя?
Отделяме ли за близките си хора поне толкова време, колкото за колеги и приятели?
На тези въпроси всеки ще отговори различно. Ще имаме толкова мнения, колкото са анкетираните. Доводите, че изграждането и поддържането на отношения в професионалната и личната сфера изисква времето ни, са напълно основателни. Всеки от нас носи в сърцето си най-близките хора и най-малко мислим и се стараем за тях.
В семейството комуникацията изисква нашите „меки умения“, „soft skills”. Те, разбира се, ни помагат в работата и в социалните контакти на всяко ниво на комуникация, но в семейството ни трябва особено много емпатията, умението да изслушваме и готовността да помогнем. Отделянето на време за близките ни хора терапевтира самите нас, освобождава ни от чувството за вина към тях и засилва усещането ни за принадлежност. Полезни са малките жестове, бележка, написана на ръка, шоколадов бонбон, целувка, прегръдка, телефонен разговор, комплимент.
Ако статията Ви е харесала, обадете се на близък човек.
Търси
Последни публикации
Психология на ревността
2025-01-30Психична травма и пост-травматично стресово разстройство
2025-01-30Сутрешното излежаване – бунт или навик?
2025-01-24Категории
Таг
Коментари