Агресията в обществото

Агресията е защита.

Ние знаем, че когато сме тревожни дълги периоди от време, се включват неспецифични защитни реакции на организма и ни подготвят да съхраним живота си в съвсем безобидни на пръв поглед ситуации.

В момент на заплаха в кората на главния мозък се формира интензивно огнище на възбуда, което подчинява дейността на целия организъм. Всички сме изпитвали подобни усещания, образно казано как “кръвта ни се вдига в главата”, сърцето започва да бие учестено, мускулите ни се стягат, готови сме за битка. Само за няколко секунди протичат над 1000 физикохимични реакции, отделя се адреналин, от който не изпитваме вече никакъв страх и сме готови да влезем в директен сблъсък. Ако стресовата ситуация не премине, не приключи, някаква потребност е останала неудовлетворена, то всеки път, когато се връщаме към нея, в кората на главния мозък отново ще постъпват същите импулси и ние ще изпитваме отново и отново същия стрес. Съвременният човек по-рядко изпитва външна заплаха за живота си, по- често причините са вътрешни: наранено чувство за гордост, достойнство, засегнати права, несправедливост. Колкото повече ежедневни ситуации придружени със стрес има в живота си човек, толкова по-“нетърпелива” става нервната система и времето за реакция по-късо. Най-често източниците на стрес са някакви дефицити-на внимание, пари, качествена храна, почивка, приятелство, любов, време, удовлетвореност.

Цялата тази картина се отразява и на децата от най-ранна възраст. Свидетели сме на агресия в училищата, с която учителите не могат да се справят, защото първоизточникът е другаде.

Каква роля има възпитанието в тази тема? Доброто възпитание е спирачката да не реагираме първосигнално. Как ще погледнем на събитията, зависи от самите нас.

Какво да правим, как да се спасим от тази еволюционно усъвършенствана функция за оцеляване? Работата с психолог е най-логичният избор, но можем и сами да се опитаме да “изключим” тази “защита”, осъзнавайки, че нямаме нужда от нея. Не ни гони разярено животно, животът ни не е в опасност. Медитация, йога, релакс на хубава музика, четене на книга, разходки сред природата и може би най-важното – да споделяме. Всяка една ситуация, колкото и травмираща да е за нас, ако я споделим, ще успеем да я преработим и да продължим живота си без товара от нея.