Психична травма и пост-травматично стресово разстройство

Какво е психична травма

Психичната травма е отговор на събитие, което за конкретния човек е изключително стресово и представлява много висока физическа или емоционална заплаха. Типични събития с голяма вероятност да доведат до психична травма са: военни действия, природни бедствия и злополуки. Човек може да получи психична травма не само, ако е участник в подобни събития, но и ако е пряк свидетел.

Не всички високостресови събития пораждат само травми – забелязано е например, че при природни бедствия хората се обединяват, появява се и чувство за сплотеност и взаимопомощ.

Травмата може да бъде:      

Еднократна – причинена от единично събитие или опасност, примерно, автомобилна катастрофа     

Хронична – причинена от повтарящи се или пък продължителни събития, като например домашно насилие     

Комплексна – причинена от множество травматични епизоди от различно естество

Типични травмиращи събития

Освен изброените по-горе типични отключващи събития, причина за психична травма може да са и други преживявания, които имат характер на психична или физическа заплаха:   

•  Физически или  психически тормоз, насилие или злоупотреба 
• Сексуално насилие
• Атака, опит за убийство, грабеж
• Автомобилна катастрофа
• Раждане на дете с усложнения
• Животозастрашаваща
  болест 
• Отвличане
• Внезапна загуба на близък човек
• Терористичен акт

Психичните реакции при травма включват:

• Отрицание, загуба на памет за събитието
• Гняв, страх, срам, тъга, вина, объркване 
• Тревожност, депресия, ступор, безнадеждност
•  Раздразнителност, трудна концентрация
•   Емоционално отдръпване, нежелание за общуване
•   Флашбеци, кошмари, проблеми със съня

Физическите реакции при травма често са:

• Главоболие
• Храносмилателни  проблеми
• Сърцебиене
• Лесна уморяемост
• Изпотяване
• Пост-травматично стресово разстройство (ПТСР)

Реакцията на травма е в основата на т.н. пост-травматично стресово разстройство. То е официална психиатрична диагноза от
1980г. и се описва като „нормална реакция на абнормално събитие“. Спада към групата на тревожностите. ПТСР е забелязано за първи път по време на двете Световни войни, когато се е наричало shell shock – неврозата и шока на войниците по време на военни действия. Терминът ПТСР за първи път е бил използван през 1970s, за да опише състоянието на ветераните от Виетнамската
война. По-късно състоянието е било изследвано при военни ветерани, и при жертви на сексуално  насилие, като се оказало, че симптоматиката е много сходна.

Не всеки човек, който е преживял високостресово
събитие непременно развива травма и не всяка травма води до ПТСР. За това има допълнителни опосредстващи фактори, като: лична устойчивост, опит с предишни стресови събития, наличие на друга съпътстваща ментална проблематика, липса на социална подкрепа, генетични фактори и т.н. За да се развие ПТСР, травмата трябва да трае повече от 1 месец и да е възникнала до 6 месеца от събитието.
Разстройството може да трае с години.

Смята се, че приблизително 9% от населението в света страда от ПТСР, по-податливи са възрастните, в сравнение с децата и жените в сравнение с мъжете (макар и с малка разлика), не се наблюдават разлики по етнос и раса.

Патологията на ПТСР не е напълно изяснена. Смята се, че мозъкът не запазва информация за травматични събития по същия начин, както запазва при нормални преживявания. По време на стресиращи събития мозъкът
сякаш „изключва“ и се нарушава връзката между сетивното преживяване и
съхранението на спомените посредством езика.

 Симптоми

Основните симптоми включват: натрапливи спомени и
флашбеци от събитието, стресиращи сънища, изпадане във вцепенение, избягване на всякакви напомняния за събитието (мисли, чувства, хора, места), чувство за откъснатост, подтиснати спомени за събитието, увеличена възбуда, която се проявява в трудно заспиване, трудна концентрация, стряскане, параноя.

Лечение

Прогнозата за това състояние е много добра,
предвид, че то се поддава на лечение. Колкото по-рано човек припознае травмата и необходимостта от помощ, толкова по-бързо и ефективно е лечението. В течение на времето, лечението е помощ за хората да разберат и приемат травматичното събитие, което са преживели, да се научат да се справят със стреса и да продължат да живеят нормален живот.

Кризисна интервенция. Това е спешна намеса, максимално близка във времето до случилото
се травмиращо събитие, която оказва незабавна подкрепа, за да се минимизира развитието на маладаптивни поведенчески реакции. Кризисната интервенция не е заместител на последващо лечение или терапия.                
Когнитивно-поведенческа терапия. КПТ е призната като едно от най- ефективните терапии при ПТСР. Тя се фокусира върху връзката между мислите, чувствата и поведението, като е насочена
към текущи проблеми или симптоми. КПТ променя поведенческите патерни, които създават дезадаптация.  

Десенсибилизация посредством движение на очите (Eye movement
desensitization and reprocessing). Тя  се разглежда като много успешна техника в лечението на ПТСР. Използва движението на очите при индуцирани спомени за травмата.                

Медикаментозно лечение. Такова лечение е необходимо, ако трябва да се овладеят сериозни физически симптоматики. Често депресията, тревожността и проблемите със съня пречат на човек да се фокусира върху лечението на основния проблем.         
Медитация, йога, дихателни техники. Тези техники, макар че сами по себе си да не са лечение, позволяват на човек да релаксира и овладее тревожните състояния, за да се подготви за работа по лечение на травмата. Те позволяват и да се възстанови връзката с тялото и да се запази усещането за „тук и сега“.

Социализация.
Връзката с другите хора способства за търсенето на помощ; разбирането, любовта, емпатията и приемането, създават усещане за сигурна среда и пречат на отдръпването и изолацията.

Важно е да има разбиране за този тип проблематика, за да се търси
навременна помощ. Това е ценно и за да забележим тези симптоми у други хора, да ги насочим към лечение и да им осигурим разбиране и подкрепа.

Източници:

https://www.medicalnewstoday.com/articles/trauma#when-to-seek-help

https://www.sciencedirect.com/topics/psychology/posttraumatic-stress-disorder

https://www.apa.org/ptsd-guideline/treatments/cognitive-behavioral-therapy