Single Blog

  • Home
  • Синдромът на професионално изчерпване -burnout

Синдромът на професионално изчерпване -burnout

Синдромът на професионално прегаряне -burnout.

Англосаксонският термин burnout буквално означава изгарям и е зает от механиката обозначава крайното изтощение на горивната смес на двигателя с вътрешно горене, което води до прегряване и експлозия. В психологията понятието на професионалното прегаряне е въведено за пръв път през 1974 година от Фройденбергер в книгата му „ Бърнаут: високата цена на високите постижения”. Тя е резултат на наблюденията на изследователя върху доброволци в клиника за лечение на наркомани. Той забелязва, че колкото по- обезкуражителни са резултатите от техния труд, толкова повече те се стараят, само и само, за да засилят чувството си на безпомощност, в резултат на което, стават депресивни и емоционално изчерпани, нервни и раздразнителни, цинични и подозрителни към хората с които работят.
По – пълно определение на явлението дава социалната психоложка Кристине Маслач, която описва този синдром, като състояние на пълно физиологично, емоционално и умствено изчерпване, характеризиращо се с хронична умора, чувство за безпомощност и безнадеждност и развитие на негативно себевъзприятие и отношение към работата, живота и другите хора. Съпровожда се с цинизъм, социална изолация и силно намалена работоспособност.
Това психологическо явление изпепелява не способностите на хората, а техния дух. Знанията и уменията си остават, но се загубва движещата сила, мотивацията, която е пулса на професионалния стремеж. Запитани как се чувстват, хората в състояние на бърнаут говорят предимно с метафорите за пустота и празнота. Те се чувстват безкрайно изтощени, апатични, отиват с нежелание на работа и често влизат в конфликти с колеги.
Burnout не бива да се разглежда като еднократно случващо се събитие, а по-скоро като процес на натрупване на стреса. Човек ту влиза, ту излиза от това състояние”. Често до прегаряне достигат хора, които наистина обичат работата си, но от претоварване постепенно започват да гледат на нея с неудовлетвореност и песимизъм, за да достигнат до пълна изолация и липса на интерес.
Професионалното изгаряне е специфична форма на негативни последици от преживения стрес на работното място. То е свързано с професионалната активност и засяга предимно професиите, в които основната често от дейността представлява работата с хора. Поради широката му разпространеност и сериозни негативни последствия, както за индивидите, така и за организациите бърнаутът е предмет на интензивни изследвания.
Професионалното изгаряне се състои от 3 сравнително независими компонента:
• чувство за емоционално изчерпване (изхабяване),
• чувство за липса на постижения в професионалната дейност
• деперсонализация на другите (отнасяне с другите сякаш те не са личности, а представляват неодушевени предмети).
Професионалното изгаряне възниква при продължително преживяване на кумулативен стрес, протича като цялостен процес и може да предизвика появата на по-остри и тежки психични разстройства като депресия, обсесивно-компулсивни разстройства и т.н. въпреки че то има значим общ дял симпотми с описания по-горе негативен афект, психичното изгаряне представлява специфично разстройство по силата на специфичния контекст, в който възниква и също следва да се измерва и контролира отделно от негативния афект.

АСПЕКТИ на феномена бърнаут 

Развитието на бърнаут синдрома, почти винаги е предшествано от период на повишена активност, когато човек е напълно погълнат от работата си, игнорирайки своите лични нужди и концентрирайки целия си умствен и физически потенциал за изпълнението на поставената му задача. Така в определен момент се появява основният аспект на синдрома, а именно чувството на изтощение. При изчерпване на емоционалните и физически ресурси, работещите чувстват, че не са в състояние да дадат нищо повече от себе си и се чувстват безкрайно уморени, като умората не отминава след нощния сън. След определен период на отдих, това чувство намалява и в зависимост от индивидуалните характеристики, човек може отново да е напълно работоспособен. Важно е да се отбележи, че при своевременна и адекватна намеса, бърнаут синдрома е обратим на всеки един етап, стига да бъдат разпознати синдромите и да се овладеят техниките за справяне.

Вторият аспект е свързан с  развитието  на отрицателни, цинични нагласи и чувства по отношение на клиенти, пациенти, ученици. Започва период на личностно отстраняване и неангажираност, като защитен механизъм срещу емоционалния стрес. В крайните му проявления този аспект се изразява в абсолютна апатия към професионалната дейност, която вече не е в състояние на възбуди интереса, на доскоро вглъбения в нея професионалист. Присъствието на клиент или пациент има силата на присъствие на неодушевен предмет и се възприема повече като натрапник и дразнител, отколкото като човек, нуждаещ се от помощ.

Третият аспект на синдрома е тенденцията за отрицателна себеоценка. Страдащите се чувстват нещастни и недоволни от себе си, неудовлетворени от професионалните си умения и реализация.Те не виждат път за професионално израстване  и постепенно губят вяра в способностите си. Последствията от това състояние могат да бъдат много сериозни, както за самите засегнати и обкръжаващите ги, така и за организацията в която работят.

СТАДИИ на синдрома бърнаут

Според  Американската психологическа асоциация явлението бърнаут минава през четири стадия на развитие.

Първият метафорично е наречен стадий на „медения месец”. По време на тази фаза индивидът е значително удовлетворен от своята работа. Големите надежди, творческата свобода на работното място създават у него високи очаквания. Ако тези условия липсват, синдромът се развива изключително рядко, защото още в самото начало в работата не се влагат много сили и надежди.Човек се чувства преливащ от енергия и ентусиазъм и всичко му се струва възможно.Той обича своята работа, харесва колегите и организацията, за която работи. Дейността  му носи удовлетворение  и потенциал за развитие.

Вторият е стадият на пробуждането (отрезвяването). В тази фаза засегнатият започва да разбира, че неговите очаквания и надежди, по отношение на професията, работодателя и колегите, са били малко прибързани. Появява се умора, апатия, може да възникнат и проблеми със съня. При отсъствието на допълнителна мотивация, служителят загубва интерес към основаната дейност, която започва все по – осезателно да губи своята привлекателност и продуктивността му значително намалява.Възможни са нарушения на трудовата дисциплина и дистанциране от професионалните задължения. В случай на висока мотивация, служителят отново може да остане продуктивен, но най-често това е за сметка на здравето му. По време на този стадии човек се чувства объркан, защото осъзнава промените, които са настъпили в неговото отношение към работата, но не може конкретно да посочи причините за този обрат. Не са редки и случаите, когато засегнатият започва да влага умишлено повече усилия, за да може отново да се доближи до опияняващото чувство на задоволство, което е изпитвал в началото. Но дори тази свръх активност не успява да запълни празнотата от нереализираните професионални надежди.Работникът вижда, че професионалните му очаквания са били високи и донякъде грешни. Жертвите на „бърнаут” стават вяли, уморени, фрустрирани, губят увереност в силите си и професионалните си възможности.

Следва стадия на загуба на работния статус. През тази фаза повишеният интерес към работата постепенно отстъпва и се заменя с постоянно раздразнение и чувство на умора. Много често се изменя ритъмът на хранене и сън. Страдащите от синдрома често намират странични теми за занимание, за да компенсират стреса, на който са подложени. Нерядко се увеличава консумацията на алкохол, медикаменти, наркотици, развива се повишена страст към пазаруване. Губи се интересът към работата и се снижава продуктивността на труда, като едновременно с това се увеличава цинизмът и критичността по отношение на работодателя. Това е фазата на хроничната умора и явния спад в качеството на извършваната работа. Това е последната фаза, която позволява едно по- безболезнено и без критични последици завръщане към нормалния живот, ако сундромът бъде забелязан и се започнат стъпки към преодоляването му. В противен случай, тази умора  и незаинтересованост се задълбочават и могат да доведат до силна депресия или физическа болест. Страдащият става изключително раздразнителен, циничен и открито започва да обвинява колегите или организацията за начина, по който се чувства.

Следва четвъртият стадий на пълно „изгаряне”. Между първата и тази последна фаза на протичане могат да преминат години (3 – 4 години), но понякога са достатъчни и само няколко месеца. Основният симптом в тази фаза е чувството на отчаяние. Страдащият се чувства „изцеден” и единственият изход, който вижда, е напускане на работата като в същото време не желае и не може да избяга от отговорността за нея.

Последиците на „бърнаут” могат да бъдат – мозъчен инсулт, нервно-психично изтощение и дори поява на суицидни мисли. По голяма част от страдащите се смятат за виновни за случилото се и в следствие на отчаянието не виждат изход от ситуацията. Кризата се изживява като не се вижда смисъл не само в работата, но и в живота като цяло. Човек чувства, че се е провалил и с това е загубил достойнството си.

Полезна ли Ви е информацията? Благодарим Ви, че я разпространихте!

Instagram
LinkedIn
Share
YouTube
YouTube