Приказка за песимизма

Много отдавна в страна, която не се намирала много далеч от тук, живеел цар, който имал двама сина. Единият син Адам, бил нелечим оптимист. Другият син Аргот, бил песимист. Адам и Аргот били близнаци и в кралството се зародил голям спор кой син да заеме трона, когато кралят умре. На смъртният си одър кралят решил, че това ще определи съветът на най-близките му мъдреци.

След смъртта на царя мъдреците решили да дадат изпитание на Адам и Аргот. Те е трябвало  да преминат през царството дебатирайки да разберат дали светът е добро или лошо място за живот. Братът, който е посочил по-добрите аргументи в дебата ще бъде провъзгласен за крал. И така Адам, Аргот и мъдреците тръгнали през царството.

ДОКАТО ВЪРВЕЛИ ТЕ  ПЪРВО СРЕЩНАЛИ ГЛАДУВАЩИ СЕЛЯНИ.

„Вижте – каза Аргот – те нямат храна и гладуват. Това със сигурност е доказателство, че светът е ужасно място. “

„Не – отговорил Адам, – липсата на препитание усъвършенства душата. Може да нямат храна, но научават страхотен урок. Търпението е по-ценно от храната. “

ВЪРВЕЙКИ ПО-НАТАТЪК ТЕ СЕ НАТЪКНАЛИ НА СЛЕПЕЦ.

„Със сигурност светът е ужасно място, когато Бог позволява на хората да ослепяват!“ – казал Аргот.

„Отново грешиш“, отговорил Адам. „Въпреки че този човек не може да вижда, друго чувство му се е обострило. Той може да разбере дали хората лъжат по звука на гласа им. По-добре е да е сляп, отколкото да не разбира лъжата. “

НАКРАЯ СЕ НАТЪКНАЛИ НА БОЛЕН МЪЖ, КОЙТО ЩЯЛ ДА УМРЕ.

“Това е ужасно!” – възкликна Аргот. „Човек умира край пътя и никой не се интересува, за да помогне. Това е доказателство, че светът е ужасно място. “

„Всички хора умират“, отговорил Адам. „Не е лошо нещо да умреш. Този човек скоро ще бъде с Бог.“

„Чух достатъчно“, казал един от членовете на съвета. „За мен е очевидно кой би бил по-добър владетел. Адам показа, че гладуващите селяни учат урока на търпението. Той показа, че слепият има висши сетива и че за  умиращият е по-добре мъртъв. Какво може да каже Аргот сега? “

„Позволете ми, ако искате, да направя малка демонстрация – отвърнал Аргот. „Основната цел на владетеля е да помогне на хората, нали?“

„Да, разбира се“, съгласил се съветът.

„Как може един владетел да помогне на хората, ако не вижда проблемите им?“ – попитал Аргот.

„Бих могъл да видя проблемите им, ако имаха такива“, каза Адам. „Но уверявам ви – те нямат.“

“Вярвате ли, че на слепия е било по-добре да бъде сляп?” Аргот попитал всички.

“Да”, те отговорили всечки заедно.

„-Тогава затворете очи – помолил ги Аргот. „Всички, затворете очи. Сега вярвате ли, че търпението е по-добро от храната? “

“Да”, отговорили всички отново, плътно затворили очи.

„- Тогава моля никой да не отваря очи, докато не заповядам – каза Аргот.

Мълчаливо Аргот извадил меча и убил брат си. След това почистил меча си и го прибрал. “Отворете очите си сега”, казал той.

„О, Боже мой“, извикали те, „Адам е мъртъв! Ти си убил собствения си брат! ”

„- Улесних ви в решението – отговорил Аргот.

“Но ние щяхме да изберем Адам!” – казал един от членовете на съвета.

„Спечелих дебата“, обяснил Аргот. „Слепотата ви попречи да ме спрете да убия брат си. Следователно да си сляп не е толкова добре. Търпението ви попречи да си отворите очите и да видите какво правя. Това доказва, че да си търпелив не е толкова добре. И ако хората са по-добре да са мъртви, тогава брат ми е по-добре в настоящия момент  и това, което направих, е оправдано. Адам е мъртъв и затова трябва да ме провъзгласите за крал. ”

“Добре казано, Аргот”, казал най-висшият член на съвета. После се обърнал към останалите. „Предлагам Аргот да бъде новият ни крал.“

Целият съвет се съгласил и така Аргот Велики се възкачил на трона. Той управлявал дълги години и макар че през повечето време бил нещастен, земята му и хората просперирали.