Да се научим на оптимизъм

Всички знаем, че оптимистите – тези усмихнати, вярващи в доброто и винаги имащи надежда за бъдещето хора, са приятни за общуване, добронамерени и позитивни. Но знаете ли, че за тях също се твърди, че се радват на по-добро здраве, представят се по-добре в училище и на работа, а ако за една и съща позиция се съревновават едновременно песимист и оптимист, много по-често за мястото бива избран оптимистът.

Вероятно ще си кажете: „Е, да, но това е вродено, нямам власт да го променя, просто съм си такъв!“

Песимистичната нагласа може да изглежда толкова дълбоко вкоренена, че да се превърне в постоянна Ваша сянка, но всъщност навиците и начините ни на мислене, далеч не са завинаги.

Песимизмът е предотвратим

Едно от най-значимите открития в психологията през последните десетилетия е, че хората могат да избират начина, по който мислят. Всъщност песимистите могат да се научат да бъдат оптимисти чрез усвояване на нов набор от когнитивни умения, открити в лабораториите и клиниките на водещи психолози и психиатри.

До какви ползи за Вас лично би довело това?

Установено е, че:

• Оптимистите се заразяват с по-малко инфекциозни болести, отколкото песимистите.
• Оптимистите имат по-добри здравни навици от песимистите.
• Имунната ни система може да работи по-добре, когато сме оптимисти.
• Данните сочат, че оптимистите живеят по-дълго от песимистите.

Накратко – начинът, по който мислим, особено по отношение на себе си и собствено ни благополучие, променя здравето и добруването ни в положителна насока.

На какво отдаваме случващото се около нас?

Важен фактор, който играе роля в преживяването ни за справяне или напротив – за безпомощност, е начинът, по който си обясняваме събитията, които ни се случват. Този обичаен начин на тълкуване на неуспехите или провалите е нещо повече от думите, които изричаме. Това е навик на мислене, усвоен още в детството, който произтича директно от представата ни за света и нашето място в него –  възприемаме ли се като ценни и заслужаващи, или безполезни и безнадеждни? Това е и отличителната разлика между оптимиста и песимиста.

Стилове на обяснение

Оптимистичният стил на обяснение на неприятните събития предотвратява чувството за безпомощност и насърчава енергията и активните ни действия, когато претърпим провал. Той предполага висока самооценка, обективно разглеждане на ситуацията и оценяване на причините за неуспеха – те могат да се дължат на собственото ни поведение или на неконтролируеми външни събития, които е възможно да бъдат краткотрайни и променливи. Оптимистичният модел на мислене не пренася неуспеха в дадена ситуация или сфера върху други области от живота – не генерализира и не катастрофизира събитията. Песимистичният навик на мислене, напротив, ни води до универсални обяснения като „Винаги става така“, „Никога не успявам“ и пр., което затвърждава усещането за безпомощност и липса на контрол и може да се превърне в плодородна почва за развиване на депресия или други подобни състояния.

Добрата новина е, че песимистите могат да усвоят уменията на оптимизма и трайно да подобрят качеството си на живот.

Да станете оптимист не се състои в това да се научите да бъдете по-егоистични и самоуверени или да властвате над околните, а просто да усвоите набор от умения за това как да говорите със себе си, когато претърпите лично поражение – а именно да използате една по-окуражаваща гледна точка.

Осъзнавайки своята песимистична нагласа, опитайте се да я опровергаете – сякаш спорите сами със себе си, прилагайки аргументи и доказателства. Разгледайте причините за дадено събитие –  обикновено те са многопластови и разнообразни. Запитайте се: “Има ли някакъв по-малко разрушителен за мен начин, по който да погледне на това?”. Имате ли доказателства да мислите по начина, по който мислите? Има ли други възможни алтернативи на обяснение и съответно на действие оттук нататък?

Вашата задача е да отмените деструктивния навик на мислене, като придобиете умението да създавате алтернативи. Все пак, в хода на живота оптимистът се сблъсква със същите събития, както песимистът, но успява да ги понесе по-добре и да се възстанови по-бързо благодарение на своята устойчивост.

Материал по: Learned optimism: how to change your mind and your life by M.E. Seligman.