Урокът, който учим цял живот

„Урокът“ съдържа истории на хора, преживели обрати в живота си. Чрез нея опитах да покажа страховете им, да се изправят пред тях и да осъзнаят, че преживяното в миналото не определя бъдещето ни, а ни учи как можем да променим към по-добро нашето настояще и бъдеще.

Всичко, което ни се случва, е реакция от нашите мисли и възприятия за света. Повечето убеждения, които имаме, са ни наложени подсъзнателно от хората, с които общуваме и средата, в която живеем. Ние избираме как да реагираме на предизвикателствата, с които се сблъскваме. Дали да се предадем и да чакаме някой или нещо да ни помогне, или да съберем сили и да си докажем, че можем. По-силни сме, отколкото предполагаме, но някои избират да са жертва на обстоятелствата. Не бъдете жертви. Вие сте господари на живота си! Ваша отговорност е как ще живеете. Изборът също е индивидуален – да се наслаждавате, изследвате и откривате нови неща или да чакате, да се оплаквате, да пропилявате ценното си време в терзания. Всичко е обратимо и не е вечно. 

Бъдете смели! Направете дните си значими. Животът ни е даден, за да се развиваме, няма смисъл да го пропиляваме в застой. Любовта дава сили, когато всичко изглежда безнадеждно. Обичайте се, за да не се наранявате!

Урокът, който учим цял живот

Вместо пролог

Най-после се чувствам готова и в покоя, който ми е нужен, за да си направя равносметка на миналото и да осмисля преживяното до момента. Погледът назад е нещо, което не препоръчвам, докато не се почувствате силни и стабилни в настоящето. Не съжалявайте и не казвайте „ако… щеше…“. Случило се е вече. Важно е какво ще направите днес и утре!

Реших да опиша живота си, защото помня все по-малко факти и случки от изминалите години, а искам да използвам преживяното и наученото, за да помогна. Сигурно сте усетили, че подсъзнанието ни решава кое си заслужава да помним и кое да забравим напълно. В забързания ритъм и динамичен живот, който водим, съвсем съзнателно забравяме нещата, които не ни трябват, особено когато носим повече отговорности на плещите си. От друга страна, нашето съзнание и чувство за самосъхранение ни позволят да забравим случки, емоции, травми, които впоследствие могат неволно да ни пречат в комуникацията с други хора или обратното – пазим спомените живи, докато научим урока.

Въпросът е как ще разберем кое е добро и кое е лошо, ако не сме изпитали и двете състояния? Няма как да оценим доброто отношение, ако не сме се сблъсквали с лошото. В природата винаги има баланс.

Преминаваме през различни етапи на съзряване и хаос в емоционално отношение. Срещаме се и споделяме израстването си с други човешки същества. Взаимно откриваме светлата и тъмната страна на характерите си. Учим се на добро и негативни емоции, които или ни сриват физически и психически, или ни правят по-силни и целеустремени. От нас и само от нас зависи този избор!

.