Single Blog

  • Home
  • Урокът, който учим цял живот

Урокът, който учим цял живот

Somenso и Мариаяна Дойкова представят “Четенето като автотерапия”.

Ние от Център за управление на стреса създадохме рубрика, която ще посветим на книгите, създадени от български автори, написани, за да пречистват, да зареждат, да дават надежда. Започнали като изповед, завършили като послание.

 

Издателство „Екрие” е семейно столично издателство, осъществило множество важни проекти, партньорства и събития от създаването си през 2018 г. до днес. Сред нашите заглавия са реализирани успешни дебюти на български автори и български художници. Книги, докоснали читатели на различни възрасти, с различни вкусове и предпочитания, живеещи в България или зад граница, но обединени от книгите и четенето.

Приказки, разкази, романи, поезия, практическа психология, учебни помагала или специализирани издания – всяка книга на Екрие се отличава с мисия и послания.

Екрие създава единствената по рода си фирмена книжарница не само в България, но и в Европа – книжарница на издателство с разнообразен жанров каталог, разположена в сърцето на МБАЛ „Света София“ на бул. „България“ 104. В книжарницата се предлага богато разнообразие от книги за малки и големи читатели.

Фирмен сайт www.ecrier.bg

МАРИАНА ДОЙКОВА

5/5

Здравейте! Името ми е Марияна Дойкова. Автор съм на книгата „Да повярваш…паник атаки – начало и край“ и „Урокът“, както и на два дневника за юноши и възрастни, в които мотивирам читателите си към личностна промяна и положителни преживявания.

След написването на първата си книга за паник атаките, се отдадох по-сериозно на опознаването на човешкото поведение и на стремежа си да помогна на повече хора да се почувстват добре и да се радват на живота. Според мен това ще се случи, след като започнете да вярвате отново и да бъдете смели оптимисти.

Завършила съм средно образование в езикова гимназия с профил френски и английски. Продължих висше образование „Европеистика“, след което и „Право“. Работила съм в САЩ, впоследствие се върнах и работих 4 години като рецепционист в хотел. Около 10 години работих в земеделска фирма. Преди няколко години напуснах фирмата и се концентрирах върху обучение в областта, която ме вълнува. Довършвам курс по невролингвистично програмиране и приключвам с подготовката си за изпита за юридическа правоспособност.

Имам две прекрасни дечица, близнаци – момче и момиче. Описала съм подробно преживяванията ми с паник атаките в моята първа книга. Първата паник атака преживях в автомобил, докато шофирах. Задух, замайване, стягане в областта на сърцето, треперене, потене. Не можех да реагирам, защото не знаех какво се случва. По-скоро се вцепених от страх, че нещо лошо ще ме сполети всеки момент. Бях решила, че умирам или полудявам. От тази случка започнаха „мъките“ ми и последващото „събуждане“ от клопката на страха.

Урокът, който учим цял живот

„Урокът“ съдържа истории на хора, преживели обрати в живота си. Чрез нея опитах да покажа страховете им, да се изправят пред тях и да осъзнаят, че преживяното в миналото не определя бъдещето ни, а ни учи как можем да променим към по-добро нашето настояще и бъдеще.

Всичко, което ни се случва, е реакция от нашите мисли и възприятия за света. Повечето убеждения, които имаме, са ни наложени подсъзнателно от хората, с които общуваме и средата, в която живеем. Ние избираме как да реагираме на предизвикателствата, с които се сблъскваме. Дали да се предадем и да чакаме някой или нещо да ни помогне, или да съберем сили и да си докажем, че можем. По-силни сме, отколкото предполагаме, но някои избират да са жертва на обстоятелствата. Не бъдете жертви. Вие сте господари на живота си! Ваша отговорност е как ще живеете. Изборът също е индивидуален – да се наслаждавате, изследвате и откривате нови неща или да чакате, да се оплаквате, да пропилявате ценното си време в терзания. Всичко е обратимо и не е вечно. 

Бъдете смели! Направете дните си значими. Животът ни е даден, за да се развиваме, няма смисъл да го пропиляваме в застой. Любовта дава сили, когато всичко изглежда безнадеждно. Обичайте се, за да не се наранявате!

Урокът, който учим цял живот

Вместо пролог

Най-после се чувствам готова и в покоя, който ми е нужен, за да си направя равносметка на миналото и да осмисля преживяното до момента. Погледът назад е нещо, което не препоръчвам, докато не се почувствате силни и стабилни в настоящето. Не съжалявайте и не казвайте „ако… щеше…“. Случило се е вече. Важно е какво ще направите днес и утре!

Реших да опиша живота си, защото помня все по-малко факти и случки от изминалите години, а искам да използвам преживяното и наученото, за да помогна. Сигурно сте усетили, че подсъзнанието ни решава кое си заслужава да помним и кое да забравим напълно. В забързания ритъм и динамичен живот, който водим, съвсем съзнателно забравяме нещата, които не ни трябват, особено когато носим повече отговорности на плещите си. От друга страна, нашето съзнание и чувство за самосъхранение ни позволят да забравим случки, емоции, травми, които впоследствие могат неволно да ни пречат в комуникацията с други хора или обратното – пазим спомените живи, докато научим урока.

Въпросът е как ще разберем кое е добро и кое е лошо, ако не сме изпитали и двете състояния? Няма как да оценим доброто отношение, ако не сме се сблъсквали с лошото. В природата винаги има баланс.

Преминаваме през различни етапи на съзряване и хаос в емоционално отношение. Срещаме се и споделяме израстването си с други човешки същества. Взаимно откриваме светлата и тъмната страна на характерите си. Учим се на добро и негативни емоции, които или ни сриват физически и психически, или ни правят по-силни и целеустремени. От нас и само от нас зависи този избор!

 

.

Полезна ли Ви е информацията? Благодарим Ви, че я разпространихте!

Instagram
LinkedIn
Share
YouTube
YouTube