Какво се случва в мозъка ни, когато сме влюбени?

Но какво се случва в мозъка, когато сме влюбени? И как мозъкът се променя с течение на времето, когато става въпрос за любов?

Любовта е биологична необходимост – тя е толкова необходима за нашето благополучие,
колкото упражненията, водата и храната, казва неврологът д-р Стефани Касиопо, автор на книгата “Подготвени за любов”, “Упоени за живот” и “Невробиологът пътува през романтиката, загубата и същността на човешката връзка”. И от неврологична гледна точка наистина можем да кажем, че любовта разцъфтява в мозъка“ – също казва той.

Две десетилетия изследвания показват, че когато става въпрос за ранна фаза на интензивна романтична любов – такава, за каквато често мислим, когато казваме, че сме влюбени – първо се активира много примитивна част от системата за възнаграждение на мозъка, разположена в средния мозък, според Луси Браун, доктор по неврологи и професор по неврология в Медицинския колеж Айнщайн в Ню Йорк. Браун и нейните партньори в лабораторията използват функционален магнитен резонанс (fMRI), за да изследват 10 жени и 7 мъже, които са били силно влюбени въз основа на резултатите им по скалата за страстна любов (въпросник от 14 елемента, предназначен за оценка на когнитивните, емоционалните и поведенческите аспекти на страстната любов, който изследователите на взаимоотношенията използват широко от десетилетия). Хората, които получават най-високи резултати по тази скала, се смятат за безумно, дори безразсъдно влюбени. Онези, които получават най-нисък резултат, признават, че са изгубили тръпката към партньора си. Участниците в проучването на Браун наблюдават последователно снимка на любимия си и снимка на познат човек. Когато гледали снимката на романтичния си партньор, участниците изпитали мозъчна активация във вентралната тегментална зона на средния мозък (VTA), която е част от мозъка, свързана със задоволяването на основни нужди като пиене, когато сме жадни, и хранене, когато сме гладни.

Макар че често мислим за романтичната любов като за нещо еуфорично, аморфно и като за сложна емоция, активирането, което наблюдаваме в тази много основна част на мозъка, ни казва, че романтичната любов всъщност е стремеж към задоволяване на основна потребност.

Допълнителни изследвания на fMRI, проведени от Касиопо, хвърлят повече светлина върху това как любовта влияе на мозъка. Екипът ѝ установява, че 12 области на мозъка работят заедно, за да освобождават химикали като хормона на доброто настроение допамин, хормона на прегръдката окситоцин и адреналин, който предизвиква еуфорично чувство за цел. Нейните констатации показват също, че веригата за възнаграждение на мозъка – амигдалата, хипокампусът и префронталната кора – която е много чувствителна към поведение, предизвикващо удоволствие, се осветява при сканиране на мозъка, когато се говори за любим човек, поради повишения приток на кръв в тези области. Касиопо отбелязва, че докато всичко това се случва, нивата на серотонин – ключов хормон за регулиране на апетита и натрапчивите тревожни мисли – спадат. Ниските нива на серотонин са често срещани сред хората с тревожност и обсесивно-компулсивни разстройства. Това обяснява защо хората в ранните етапи на любовта могат да бъдат обсебени от малки детайли, прекарвайки часове в обсъждане на текст до или от любимия, казва тя.

Как се различава по-дългосрочната любов в мозъка?

След като първоначалното вълнение от новата любов отмине и двойката стане по-отдадена, областите на активиране на мозъка също се разширяват, казва Браун. В проучвания сред двойки младоженци Браун установява, че части от базалните ганглии на мозъка – областта, отговорна за двигателния контрол – се активират, когато участниците гледат снимки на дългогодишния си партньор. Това е област от мозъка, която е силно ангажирана с насърчаването на привързаността, което дава на хората и другите бозайници способността да остават заедно дори когато нещата не вървят толкова добре, казва Браун.

Дори сред двойките, които са женени от 20 или повече години, много от тях показват невронна активност в богатите на допамин области, свързани с възнаграждението и мотивацията, особено във VTA, в съответствие с тези изследвания на ранния етап на романтичната любов. В проучване от 2012 г., публикувано в списанието Social Cognitive and Affective Neuroscience, участниците показват по-голяма мозъчна активация във VTA в отговор на изображения на дългогодишния си съпруг в сравнение с изображения на близък приятел и близък познат. Резултатите от изследването показват и обща невронна активност в няколко области, които често се активират при майчина привързаност, включително фронтални, лимбични и базални ганглийни области.

Дългосрочната любов стимулира и по-когнитивни области на мозъка, като например ъгловия гирус – част от мозъка, свързана със сложните езикови функции, и системата на огледалните неврони – област, която ни помага да предвиждаме действията на любимия човек. Това е причината двойките, да довършват изреченията си или се движат в малка кухня, готвейки заедно, без проблем – казва Касиопо.

Влюбените хора имат тази симбиотична синергична връзка благодарение на системата на огледалните неврони и затова често казваме, че някои двойки са по-добри заедно от сбора на частите си, каза тя. Любовта ни прави по-добри и по-креативни мислители.

Можем ли да намерим привързаност и извън романтиката?

Важно е да се отбележи, че има различни видове любов, които могат да бъдат полезни за мозъка, казва Касиопо. Проучване от 2015 г., публикувано в списание Science, установява, че взаимното вглеждане има дълбок ефект както върху кучетата, така и върху техните стопани. От двойките, които са прекарали най-много време, гледайки се в очите, както мъжките, така и женските кучета са изпитали 130% увеличение на нивата на окситоцин, а собствениците – 300% увеличение. Други проучвания, включително обзор на 2020 г. в Social Neuroscience, показват, че взаимодействието лице в лице и гледането в очите между майките и техните бебета активира системата за възнаграждение на мозъка и увеличава обема на сивото вещество при майките, в опит да се насърчат положителните взаимоотношения между майката и бебето и да се заздрави връзката.

Дори любовта към някоя страст като джогинг, колоездене, плетене или наслаждаване на природата предизвиква активиране на ъгловия гирус на мозъка – област, която участва в редица процеси, свързани с езика, обработката на числа, пространственото познание, извличането на спомени и вниманието, според проучване в Journal of Cognitive Neuroscience, ръководено от Касиопо. Въпреки че интензивността на мозъчната активност е различна, любовта между родител и дете, куче и неговия стопанин или дори любовта към хоби или страст може да осигури усещането за свързаност, което всички търсим и от което се нуждаем, за да оцелеем като хора, казва Качиопо.

Източник: https://www.apa.org/topics/marriage-relationships/brain-on-love