Хибридна услуга от ново поколение за управление на психичния стрес, която предлага ранно предклинично откриване на стреса, ранна интервенция и превенция на хроничните последици от стреса. Ние работим за повишаване на благосъстоянието на ниво личност и ниво организация.
Трилиони бактерии и други микроби живеят в червата ни и формират чревния ни микробиом. Тези микроби подпомагат храносмилането и усвояването на храната и влияят на много аспекти на здравето, включително на имунната система и психичното ни здраве.
Микробиомът има влияние върху активирането на определени гени, които участват в регулирането на емоциите, реакцията ни в стресови ситуации и когнитивните ни функции.
Червата ни произвеждат хормони и невротрансмитери, които засягат функционирането на мозъка. Серотонинът, например, е невротрансмитер, който има важно участие в регулирането на настроението. Но в червата, а не в мозъка ни, се намира 95% от серотонина в тялото. Консумирането на храни, богати на амино-киселината триптофан, увеличават неговото производство. Такива храни са ядките, семената, спанака, птичето месо, яйцата и сьомгата.
Вашата диета е водещ фактор в поддържането на здравето на микробиома.
Трилиони микроби живеят в червата ни. Бактериите са най-често срещаният вид. Но освен това има и вируси, гъбички и едноклетъчни организми. Взети заедно, те формират чревната микробиота – съвкупност от всички микроорганизми, които живеят в червата ни. Макар микробиота и микробиом да се използват като взаимозаменяеми, микробиомът всъщност представлява генетичния материал от тези микроби.
Микробиомът на всеки човек е различен. Диетите, лекарствата, гените, начина, по който сме родени, възрастта ни – всички те участват в определянето на това кои микроби живеят в червата ни.
Данни от най-голямото в света хранително проучване, наречено PREDICT програма, открива, че еднояйчните близнаци имат около 34% сходство в чревните микроби. При хора, които нямат роднинска връзка, еднаквите микроби са около 30%.
Както пръстовите отпечатъци на всеки човек са различни, така и чревният микробиом на всеки човек е уникален.
Учените са изчислили, че има общо около 3 милиона гени в чревния ни микробиом. За сравнение, човешкият геном има около 23 000 гени.
Вашите микроби не са просто пасажери в червата ви. Техните гени носят информация за много функции, които са жизненоважни за здравето. Но някои микроби са вредни за вас. А храните, които консумирате, могат да възстановят баланса на вредни и полезни микроби във ваша полза.
Микробиомът има много функции и част от тях включват:
Една от главните функции на микробиома е да обработва фибрите от храната, тъй като тялото ни не може да ги обработва само.
Вашите микроби превръщат фибрите в молекули, наречени метаболити, които са важни за здравето на червата, кръвната захар, апетита и имунната система.
Вашите микроби спират и растежа на патогени в червата. Постигат това като заемат повече място, поддържат здравето на чревната стена и произвеждат молекули, които убиват патогените.
Учените са открили повече от 1000 различни вида бактерии в проби от чревен микробиом, макар че всеки човек има около 160 вида в червата си.
Съчетанието от микроби е това, което директно влияе на здравето. Това е така, защото някои микроби са полезни, а други са вредни.
Когато вредните са повече от полезните видове, това може да допринесе до редица здравословни проблеми, включително затлъстяване и автоимунни заболявания.
Учените също смятат, че ако имаш по-малко разнообразие от микроби, това те излага на риск от заболявания.
Хората с по-малко разнообразие в чревния микробиом са по-склонни да развият синдром на раздразненото черво, цьолиакия, диабет тип 2, екзема и псориатичен артрит.
Затова разнообразният микробиом с полезни микроби е важен за вашето здраве.
Изследванията показват, че какво ядем има значително влияние върху микробиома.
Типичната западна диета – с много захар, мазнини и ултра-обработени храни, малко фибри – може да бъде пагубна за разнообразието на микробиома.
Резултатите от едно изследване, включващо мишки, показват, че приемането на храни, бедни на фибри в продължение на 4 седмици, води до намаляване на видовете микроби в червата с 60%. Когато учените продължили да хранят мишиките по този начин, тази загуба на разнообразие станала постоянна и се предала на следващите 4 поколения.
Данни от PREDICT проучването сочат, че има ясна връзка между диетата на участниците и техния чревен микробиом.
Храненето с ултра-обработени храни – които съдържат много добавки, захар, мазнини и сол и са бедни на фибри – е свързано с по-висок риск от потенциално вредни, или “лоши”, микроби.
От друга страна, учените забелязали по-полезни, или “добри: микроби” в червата на участниците, които се хранили с повече растителни и минимално обработени храни.
Можете да поддържате микробиома си като приемате храните, които “добрите” микроби харесват.
Проф. Тим Спектър, водещ изследовател на микробиома в Кингс Колидж Лондон в Обединеното Кралство и съосновател на компанията ZOE, препоръчва да правите тези 5 неща за по-здрав микробиом:
Трилионите микроби в червата ви съставят вашия чревен микробиом. Те са уникални за всеки човек и са важни за физическото и психичното ви здраве.
Микробиом, който не е разнообразен може да увеличи риска от развиване на множество здравословни проблеми. От друга страна, здравословната диета, богата на фибри и с по-малко ултра-обработени храни, поддържа разнообразието и здравето на микробиома.
Източници:
Sarah Berry, David Drew, Inbar Linenberg et al. Personalised REsponses to DIetary Composition Trial (PREDICT): an intervention study to determine inter-individual differences in postprandial response to foods, 14 January 2020, https://doi.org/10.21203/rs.2.20798/v1
Banskota, S., Ghia, J., & Khan, W. I. (2019). Serotonin in the gut: Blessing or a curse. Biochimie, 161, 56-64. https://doi.org/10.1016/j.biochi.2018.06.008
ZOE Science and Nutrition https://joinzoe.com/
Адрес: бул. Ал. Стамболийски 32, София 1000, България
Телефон: +359 896 704 665
Email: info@somenso.com Website: www.practicalstress.com www.somenso.com
Copyright © Somenso all rights reserved.
За да осигурим най-доброто изживяване, използваме технологии като „бисквитки“ за съхраняване и/или достъп до информация за устройството. Съгласието за тези технологии ще ни позволи да обработваме данни като поведение при сърфиране или уникални идентификатори на този сайт. Несъгласието или оттеглянето на съгласието може да се отрази неблагоприятно на определени функции и характеристики.
Какво е чревният микробиом и защо е важен за здравето ни?
Трилиони бактерии и други микроби живеят в червата ни и формират чревния ни микробиом. Тези микроби подпомагат храносмилането и усвояването на храната и влияят на много аспекти на здравето, включително на имунната система и психичното ни здраве.
Микробиомът има влияние върху активирането на определени гени, които участват в регулирането на емоциите, реакцията ни в стресови ситуации и когнитивните ни функции.
Червата ни произвеждат хормони и невротрансмитери, които засягат функционирането на мозъка. Серотонинът, например, е невротрансмитер, който има важно участие в регулирането на настроението. Но в червата, а не в мозъка ни, се намира 95% от серотонина в тялото. Консумирането на храни, богати на амино-киселината триптофан, увеличават неговото производство. Такива храни са ядките, семената, спанака, птичето месо, яйцата и сьомгата.
Вашата диета е водещ фактор в поддържането на здравето на микробиома.
Интересни факти за микробиома:
Какво е чревният микробиом?
Трилиони микроби живеят в червата ни. Бактериите са най-често срещаният вид. Но освен това има и вируси, гъбички и едноклетъчни организми. Взети заедно, те формират чревната микробиота – съвкупност от всички микроорганизми, които живеят в червата ни. Макар микробиота и микробиом да се използват като взаимозаменяеми, микробиомът всъщност представлява генетичния материал от тези микроби.
Микробиомът на всеки човек е различен. Диетите, лекарствата, гените, начина, по който сме родени, възрастта ни – всички те участват в определянето на това кои микроби живеят в червата ни.
Данни от най-голямото в света хранително проучване, наречено PREDICT програма, открива, че еднояйчните близнаци имат около 34% сходство в чревните микроби. При хора, които нямат роднинска връзка, еднаквите микроби са около 30%.
Както пръстовите отпечатъци на всеки човек са различни, така и чревният микробиом на всеки човек е уникален.
Учените са изчислили, че има общо около 3 милиона гени в чревния ни микробиом. За сравнение, човешкият геном има около 23 000 гени.
Вашите микроби не са просто пасажери в червата ви. Техните гени носят информация за много функции, които са жизненоважни за здравето. Но някои микроби са вредни за вас. А храните, които консумирате, могат да възстановят баланса на вредни и полезни микроби във ваша полза.
Каква е работата на микробиома?
Микробиомът има много функции и част от тях включват:
Една от главните функции на микробиома е да обработва фибрите от храната, тъй като тялото ни не може да ги обработва само.
Вашите микроби превръщат фибрите в молекули, наречени метаболити, които са важни за здравето на червата, кръвната захар, апетита и имунната система.
Вашите микроби спират и растежа на патогени в червата. Постигат това като заемат повече място, поддържат здравето на чревната стена и произвеждат молекули, които убиват патогените.
Защо микробиомът е важен за здравето?
Учените са открили повече от 1000 различни вида бактерии в проби от чревен микробиом, макар че всеки човек има около 160 вида в червата си.
Съчетанието от микроби е това, което директно влияе на здравето. Това е така, защото някои микроби са полезни, а други са вредни.
Когато вредните са повече от полезните видове, това може да допринесе до редица здравословни проблеми, включително затлъстяване и автоимунни заболявания.
Учените също смятат, че ако имаш по-малко разнообразие от микроби, това те излага на риск от заболявания.
Хората с по-малко разнообразие в чревния микробиом са по-склонни да развият синдром на раздразненото черво, цьолиакия, диабет тип 2, екзема и псориатичен артрит.
Затова разнообразният микробиом с полезни микроби е важен за вашето здраве.
Как храната влияе на микробиома?
Изследванията показват, че какво ядем има значително влияние върху микробиома.
Типичната западна диета – с много захар, мазнини и ултра-обработени храни, малко фибри – може да бъде пагубна за разнообразието на микробиома.
Резултатите от едно изследване, включващо мишки, показват, че приемането на храни, бедни на фибри в продължение на 4 седмици, води до намаляване на видовете микроби в червата с 60%. Когато учените продължили да хранят мишиките по този начин, тази загуба на разнообразие станала постоянна и се предала на следващите 4 поколения.
Данни от PREDICT проучването сочат, че има ясна връзка между диетата на участниците и техния чревен микробиом.
Храненето с ултра-обработени храни – които съдържат много добавки, захар, мазнини и сол и са бедни на фибри – е свързано с по-висок риск от потенциално вредни, или “лоши”, микроби.
От друга страна, учените забелязали по-полезни, или “добри: микроби” в червата на участниците, които се хранили с повече растителни и минимално обработени храни.
Как да се грижим за чревния си микробиом?
Можете да поддържате микробиома си като приемате храните, които “добрите” микроби харесват.
Проф. Тим Спектър, водещ изследовател на микробиома в Кингс Колидж Лондон в Обединеното Кралство и съосновател на компанията ZOE, препоръчва да правите тези 5 неща за по-здрав микробиом:
В заключение:
Трилионите микроби в червата ви съставят вашия чревен микробиом. Те са уникални за всеки човек и са важни за физическото и психичното ви здраве.
Микробиом, който не е разнообразен може да увеличи риска от развиване на множество здравословни проблеми. От друга страна, здравословната диета, богата на фибри и с по-малко ултра-обработени храни, поддържа разнообразието и здравето на микробиома.
Източници:
Sarah Berry, David Drew, Inbar Linenberg et al. Personalised REsponses to DIetary Composition Trial (PREDICT): an intervention study to determine inter-individual differences in postprandial response to foods, 14 January 2020, https://doi.org/10.21203/rs.2.20798/v1
Banskota, S., Ghia, J., & Khan, W. I. (2019). Serotonin in the gut: Blessing or a curse. Biochimie, 161, 56-64. https://doi.org/10.1016/j.biochi.2018.06.008
ZOE Science and Nutrition https://joinzoe.com/
Търси
Последни публикации
Холистичен подход в грижата за менталното здраве.
2024-09-16Сънят и менталното ни здраве
2024-09-16Как някои секти контролират умовете на своите
2024-09-16Категории
Таг
Коментари