Single Blog

  • Home
  • Практически упражнения за изграждане на дълбока интимност и препоръки за овладяване на изкуството на взаимоотношенията

Практически упражнения за изграждане на дълбока интимност и препоръки за овладяване на изкуството на взаимоотношенията

Практически упражнения за изграждане на дълбока интимност и препоръки за овладяване на изкуството на взаимоотношенията

Как взаимоотношенията биват саботирани от скрити очаквания

Объркване. Наранявания. Тишина. Пропусната възможност. Една от ирониите на съвременния живот е че много двойки живеят заедно като напълно непознати. Или още по-лошо – в голямо нещастие. Данните за разводите ни карат да заключим, че интимните отношения се разпадат масово през последните около 20 години. Истината е, че съвременните двойки така и не са се научили как да поддържат удоволствието в интимните отношения. А никога преди това то не е имало такъв копнеж за удовлетворение.

В края на 20 век имаме лукса да можем да живеем и в изолация. За разлика от по-примитивните култури, повечето хора от Западния свят вече не съществуват като част от голямо семейство или общност, където развиват чувство за комфорт и сигурност, обградени от мрежа от хора, на които да се доверят и с които да се чувстват като у дома си. Нашата култура осигурява задоволяването на всички други нужди, особено на нуждата от автономност, но не и от интимност. В тази рамка двойките днес трябва да дадат един на друг повече от емоционалните нужди, които една по-голяма общност е осигурявала.

Културният ни талант за комерсиализация е отделил секса от интимността. Всъщност интимността включва както емоционални, така и физически близост и откритост. Но в крайна сметка ги смесваме и се оказва, че се чувстваме предадени или използвани, когато, както често се случва, не успеем да задоволим нуждата от близост в секса.

Промените в общите ни възгледи за това какво прави живота достоен за живеене също са допринесли за новото търсене на интимност. За много поколения удовлетворението се криело в продуктивния живот на работа и служба, в който наградата се очакваше да ни споходи в отвъдното, в Рая. Това убеждение се разпадна. Хората искат щастие тук и сега. И те го искат най-вече в интимните си отношения.

Едно е ясно, че едва ли ще го намерим лесно. Двойките днес се борят с нещо ново – да изградят взаимоотношения, основани на истинско чувство за равенство. В резултат на това ние нямаме модели за подражание за отношенията, от които се нуждаем. И рядкост са родителите, които са били пример за интимност за нас. Повечето от тях са били твърде заети с борбата за оцеляване. И все пак качеството на най-близките ни взаимоотношения често е това, което придава на живота основен смисъл.

Едва през последните 20 години признаваме, че бебетата се нуждаят да бъдат държани и докосвани. Знаем, че те не могат да растат (те буквално не успяват да се развиват), ако не изпитат физическа и емоционална близост с друго човешко същество. Това, което често не осъзнаваме, е, че тази нужда за връзка никога не изчезва. Тя продължава през целия живот. И в нея се развиват симптоми – от гневното поведение на юношата до депресия, пристрастяване и болести. Всъщност изследователите са едва в самото начало на разбирането на връзката между широко разпространената депресия сред жените с проблемите в техните бракове.

Коренът на повечето от нещата, които се объркват са наранените чувства. Разочарованието на двойките се основава на неразбиране и погрешно възприемане. Ние избираме партньора си с надеждата да бъдем източник на привързаност, любов и подкрепа, и още повече от всякога – най-добър приятел. Намирането на такъв партньор е прекрасно и екстатично преживяване (преживяваме го в етапа на илюзиите във взаимоотношенията).

След това настъпва разочарование. По някакъв начин не получаваме всичко, на което сме се надявали. „Той просто не го прави правилно“. Не ви е посрещнала вкъщи; била е твърде заета с нещо друго; може би дори не е вдигнала поглед. Проблемът е, че нямаме уменията да се справим с разочарованията, които се случват. Големите и малките разочарования определят бъдещото развитие на връзката.

Ако първо има илюзия, а след това разочарование, това, което следва, е объркване. Нещастието идва от факта, че всеки партньор се бори да постигне връзката такава, каквато всеки от тях се нуждае или иска да бъде. Единият партньор иска да контролира, да казва на другия какво да прави. Някой може да се подчинява, успокояван от очакването, че в крайна сметка ще бъде възнаграден от другия. В тази игра всеки от партньорите използва своята позната лична комуникация и стил на общуване.

По време на разочарованието партньорите изграждат защита един срещу друг. Те започват да се пазят. Престават да се доверяват. Заграждат части от себе си и се отдръпват емоционално от връзката често към други дейности или други връзки. Не могат да разговарят, без да обвиняват, затова спират да слушат. Може би се страхуват, че връзката никога няма да се промени, но може дори да не знаят от какво се страхуват. Има толкова много хаос, че обикновено настъпва отчаяние и депресия. Единият от партньорите може действително да напусне. И двамата могат да решат да останат, но не могат да функционират. Те живеят заедно в емоционална развод.

Любовта е чувство. Бракът, от друга страна, е договор… невидим договор. И двамата партньори имат очаквания за това какво искат и какво не искат, какво са готови да дадат и какво не са готови да дадат. Най-често тези неща остават неосъзнати. Повечето брачни партньори дори не знаят, че са очаквали нещо, докато не усетят, че не го получават.

Миналото присъства в голяма степен във всички взаимоотношения. Всички очаквания във взаимоотношенията са обусловени от предишния ни опит. Може би това е просто естеството на ученето, но нещата, които се случват в настоящето, се възприемат чрез това, което се е случило в миналото. Това важи особено за нашите емоции: всеки път, когато имаме преживяване в настоящето, ние го преживяваме и в миналото. Емоционална памет съществува извън времето. Очевидно е, че двамата партньори са обусловени от две различни истории. Но вътре във връзката това е по-малко очевидно. И това води до всякакви недоразумения, несъгласия, разочарование и гняв.

Резултатът може да се прочете в изявления като “Не мога да разбера жените”, “Кой знае какво иска една жена” и “Никога не можеш да угодиш на един мъж”. Всички класически оплаквания отразяват скрити очаквания, които никога не са изплували на повърхността до момента, и който биха могли да бъдат обсъдени, разгледани, запазени или отхвърлени.

Добавя се обида върху обидата, когато единият партньор е разстроен, когато другият неволно се задълбочава. Когато например една жена е нещастна, мъжете често смятат, че от тях се очаква да се заемат и да поправят нещо. Но това, което тя всъщност иска, е партньорът ѝ да я прегърне, да я успокои, да каже просто: “Съжалявам, че се чувстваш зле”. Това е прост и основен копнеж. Но вместо да се насочи към нея, той се отдалечава. И ако, когато сте разстроени, не получавате това, което искате от човека, който ви е най-близък, тогава няма да се чувствате обичани. Мъжете имат същата основна потребност. Но те издигат защитни механизми срещу нея от страх, че тя ще ги върне в състояние на безпомощност, каквато са изпитвали като деца.

Следователно в основата на интимността стоят съпричастността, разбирането и състраданието; това са хуманизиращите чувства. Те са в недостиг сред изпадналите в беда двойки. Някои професии представляват съществена пречка за интимността, защото обучението включва обучение в дехуманизиране. На първо място в списъка е правото. Изградено предимно на базата на състезанието, то активно обезкуражава разбирането и състраданието в полза на унищожаване на опонента. Кариерата в армията и в инженерството също пренебрегват чувствата и емоциите. Мъжете и жените, които носят това, което научават от своята работа, откриват, че връзката им не може да оцелее.

Разбирането за интимност има своя собствена логика. Но то е в противоречие с общоприетата мъдрост на повечето видове психология. Те смятат, че за да разберем природата на взаимоотношенията и да ги подобрим, правилният начин е да започнем от себе си. Презумпцията е, че трябва да разберем себе си, преди да можете да се доверим на партньора си. Но житейския опит сочи точно обратното.

Изследването на самия себе си е наистина абсолютно необходимо, за да се постигне или възстанови чувството за близост. Повечето от разочарованията, които движат нашите действия и реакции във взаимоотношенията, са базирани на очаквания, които не само са скрити от нашите партньори, но и от самите нас. От семействата, от които произхождаме, и от опита ни в минали взаимоотношения, придобиваме системи от несъзнавани убеждения, които ръководят поведението ни. Не е възможно да се промени една връзка, без да се внесе тази система от убеждения в нашето съзнание.

Така че първата стъпка, която двойката е нужно да предприеме е да се научат да изразяват собствените си мисли и чувствата си и да се изслушват внимателно един друг. Партньор, който знае как да ви изслушва, може да бъде на разположение, когато разкриете миналото си.

Изследването на себе си е дейност, която често се отдава на психотерапията. Психотерапевтът умее да слуша с емпатия. Но това не е непременно единственият начин и в най-добрия случай е лукс, който е достъпен само за малцина. Не само е възможно, но и е желателно за двойките от всички икономически слоеве да изберат да се доверяват един на друг и да изграждат отношения с партньор в живота. И двамата имат постоянна нужда да отворят миналото, както и да споделят настоящето. Но има умения, които трябва да се усвоят, за да може това взаимодействие да бъде безопасно. И двамата партньори трябва да се научат как да слушат, без да съдят или да дават нежелани съвети. На първо място разочарованието в способността на партньора да чува е това, което често изпраща хората при психотерапевт.

Всички ние внасяме в интимните си отношения определени очаквания, които нямаме към никого другиго. В положителен план те обикновено включват внимание – думи и жестове на любов и грижа, лоялност, постоянство, секс, общуване, съгласие, насърчаване, приятелство, вярност, честност, доверие, уважение и приемане. Но едновременно с това сме твърде бдителни в търсене на точните им противоположности.

Ако не сме наясно със собствените си очаквания (и как те се повлияни от нашата история), няма надежда да ги изразим пред партньора си така, че той или тя да има шанс да ги изпълни. Наблюдава се често, че вместо това се занимаваме с т.нар. „четене на мисли“.

Четенето на мисли често е свързано с разочароваща връзка в миналия опит. Склонни сме да очакваме това, което преди сме имали възможност да научим; правим предположения въз основа на историята си. И когато в личната ни история има хора или ситуации, които са били източник на душевна болка, възмущение или тревога, тогава всяко действие на партньора в настоящето, което е подобно по някакъв начин, често служи като напомняне – и предизвиква интензивна емоционална реакция. Нарича се още “емоционална алергия”. Както и при други форми на предварителна сенсибилизация, резултатът обикновено е експлозивна реакция – отдръпване, контраатака – и обикновено е неразбираема за настоящия партньор.

Има ли изход? 

Ако трябва да се обобщи как да се променят скритите очаквания, които разрушават връзката, бихме свели всичко до няколко основни правила:

– Ако очаквате партньорът ви да разбере от какво имате нужда,  трябва да му го кажете. Това, разбира се, означава, че трябва да разберете от какво наистина се нуждаете.

Не можете да очаквате партньорът ви да бъде чувствителен и да разбира как точно се чувствате по отношение на нещо, ако не сте в състояние да комуникирате с него/нея и да съобщите как се чувствате на първо място.

Ако не разбирате или не харесвате това, което партньорът ви прави, поставете въпроса, попитайте защо го прави. И обратното. Разгледайте поведението му. Говорете. Не предполагайте.

Изразяване на чувствата си по отношение на дадена ситуация и изискването от партньора за същото в замяна е най-значимият начин да откриете истината във вашата връзка. Вместо това по-голяма част от комуникацията между интимните партньори е невербална. Тогава единственото нещо, което имате е вашата собствена вътрешна информация, която лесно може да бъде изкривена от различни фактори. Затова и искрените отговори са толкова важни. Улавяли ли сте се, че често казвате на партньора си това, което мислите, че иска да чуе вместо случващото се в действителност. Това усложнява и отлага полезното решаване на проблема. Доверяването е много повече от това да се разкриеш пред друг. То е да знаете с абсолютна сигурност, че това, което мислите и чувствате, е чуто и разбрано от партньора ви. Вместо това сме склонни да бъдем пасивни слушатели, като възприемаме само онези послания, които имат пряко отношение към нас самите, вместо да се вслушваме в това, какво се случва с нашите партньора.

Слушането със съпричастност е умение, което се научава. То има два основни препъни камъка – несподелено внимание и лъжливо усещане за това, което чувства партньора ви.

Никога не приемайте, че знаете нещо, освен ако то не е ясно заявено от вашия партньора. Необходимо е да разбирате напълно какво мисли партньорът ви и какво са чувствата му. Вместо да се фокусирате върху последиците от думите върху вас, обърнете внимание на емоциите, изражението на лицето и нивата на напрежение. Най-голямите пречки емпатичното слушане са нашият личен интерес и механизмите ни за самозащита. Ние предусещаме и запълваме празните места. Една от простите истини за взаимоотношенията е, че често всичко, което ни е необходимо, за да разрешим даден проблем, е да изслушаме партньора си – не пасивно, а наистина да чуем това, което се крие в ума и сърцето му.

По-често се случва така, че когато изпитваме заплаха за самочувствието си или сме стресирани, прибягваме до стилове на общуване, които обикновено водят до повече проблеми, отколкото до решаване на първичния проблем. Това възпрепятства осъществяването на истински контакт. Ако партньорът е склонен да обвинява, вие ще се дистанцирате. Развивате рационален стил на общуване, но не споделяте чувствата си. Любовта угасва и не може да се намери решение на емоционално ниво.

Кои са стратегиите за справяне в напрегнати ситуации?

Повечето хора са склонни да реагират на стреса с едно или повече от тези четири стилове на общуване:

1. УГОДНИЧЕСТВО. Това е вглъбен партньор, желаещ да угоди, извинява се често и е мъж или жена, които винаги се съгласяват. Той казва неща като “каквото искаш” или “не обръщай внимание на мен, всичко е наред”. Искат мир на всяка цена. Цената за такъв тип поведение е, че се чувстват неоценени и незначими. Угодниците трудно изразяват гнева си и таят толкова много чувства в себе си, че са склонни към депресия и, както показват проучванията, и към заболявания. Угодниците трябва да разберат, че е нормално да изразяват гняв.

2. ОБВИНЯВАНЕ. Обвинителят е човек, който търси вината и безмилостно критикува. Говори в обобщен вид: “Никога не правиш нищо правилно.” “Ти си точно като майка си/баща си.” Вътрешно обвинителят се чувства недостоен или нелюбим, ядосан от очакването, че няма да получи това, което иска. Скритата му логика е, че при наличие на проблем, най-добрата защита е доброто нападение. Не е в състояние да се справи с болката или страха и да ги изрази. Обвинителите трябва да се научат да говорят от свое име, без да нападат другите.

3. СМЕТКАДЖИЙСТВО. Сметкаджията е свръхразумен, спокоен и събран, никога не признава грешки и очаква от хората да се съобразяват с него и да изпълняват заръките му. Той казва неща като: “Разстроен? Аз не съм разстроен. Защо казваш, че съм разстроен?” Страхувайки се от емоциите, той или тя предпочита фактите и статистиката. “Аз не разкривам емоциите си и не се интересувам от чуждите.” Такъв тип хора се нуждаят от някой, който да ги попита как се чувстват по отношение на конкретни неща.

4. РАЗСЕЙВАНЕ. Разсейващият прибягва до несъществени неща под стрес, избягва директния контакт с очите и директните отговори. Бързо сменя темата. Той или тя ще каже: “Какъв проблем? Нека да поканим Иван и Петя на гости.” Противопоставянето и поставянето на проблема на масата може да доведе до кавга, която е опасна за хората, които се разсейват. Те трябва да знаят, че са в безопасност и не са безпомощни. Те трябва да бъдат уверени, че проблемите могат да бъдат решени и конфликтите да бъдат разрешени.

Всеки стил е уникална реакция на болка, гняв или страх, която ни пречи да се разберем. Знаейки това, следващия път, когато прибягвате до обвинения, можете да помислите кое е това болезнено или страшно нещо, което ви притеснява. Ако това е страха от критиките на партньора ви, можете да си дадете сметка, че той или тя вероятно няма намерение да ви навреди, а вероятно се страхува от нещо от своя страна. Това, което е необходимо, е да се намери начин безопасно да се говори за притеснението и на двама ви и да разберете какво ви притеснява.

Как можете да кажете какво ви притеснява или да изразите това, от което наистина се нуждаете, по начин, по който партньорът ви да го чуе и посланието ви да бъде разбрано?

Може да се наложи да работите върху прошката. Разбира се, някои неща са непростими и всеки партньор трябва да реши дали тази граница е била премината и дали връзката си струва да продължи. Трябва да се признае, че не можете да промените миналото. Никоя връзка не може да се възстанови от миналото и да узрее, ако и двамата партньори не намерят начин да се освободят от обидите. Това е едно от най-важните умения на двойките.

В една връзка освобождаването от обидите е нещо, което правите и за себе си, а не само за да накарате партньора си да се чувства по-добре. Това се прави, като обвиненията се заменят с прости констатации. “Ти ме заведе на партито в офиса и беше толкова зает с всички останали, че не ме представи на никого, с когото да си поговоря цяла вечер. Държеше се така, сякаш нямах значение и е шефът ти е най-важният човек в живота ти.”

Това не е просто упражнение за изразяване на емоциите, а когнитивно преструктуриране, което се извършва по време на тези упражнения. Това, което наистина се случва е, че единият партньор, вероятно за първи път, научава значението на опита на другия. Това само по себе си засилва тяхната близост. Всичко необходимо, е да слушате с емпатия и преживяването се превръща в източник на удоволствие и за двамата. В същото време има концептуално разбиране на поведението, което лишава от удоволствие и какво трябва заедно да направят, за да се подобри.

Миналото непрекъснато се утвърждава в настоящия опит. И двамата партньори в една връзка са длъжни да изследват себе си, своите убеждения, потребности и надежди и дори уникалността на личността си чрез емоционалната история на своето семейство. Повечето хора работят в настоящето, като използват послания и убеждения, предадени им тихомълком в техните семейството, от което произхождат. Или пък те може да живеят в невидими лоялности, правейки решения, основани не на нуждите на партньора или на настоящето, а на някакъв дълг, който е възникнала някога в миналото.

Особено важни са посланията, които получаваме за себе си, за живота и любовта, за доверието и близостта. Тези неща, които ние възприемаме като истини за любовта и живота, са убеждения, които сме имали възможност да научим от конкретни хора и ситуации в миналото. Именно на база на тази информация ние можем да вземем частното решение за себе си: “Никой не се интересува. Няма значение какво мисля или казвам, вие не се интересувате от мен.” Ако например сте израснали в семейство, в което майка ви или баща ви е пиел, бил е в депресия или по друг начин е бил емоционално недостъпен, може да сте стигнали до заключението, че никой не се интересува от вас.

Изключително важно е да познаваме произхода на убежденията си, защото ние пренасяме върху партньорите си това, което сме получили в миналото. Едно от решенията, което често се взема несъзнателно, е: “Не вярвам, че някой наистина ще бъде по-добър с мен.” Това може да се превърне в начин да кажем: “Ще си отмъстя за отношението, което съм получавал”.

След като партньорите са били изслушани и разбрани, може да се наложи да работят върху прошката. Разбира се, някои неща са непростими и всеки партньор трябва да реши дали тази граница е била премината и дали връзката си струва да продължи. Ако е така, трябва да се признае, че не можете да промените миналото. Никоя връзка не може да се възстанови от миналото и да узрее, ако и двамата партньори не намерят начин да се освободят от обидите. Това е едно от най-важните умения на двойките.

В една връзка освобождаването от обидите е нещо, което правите и за себе си, а не само за да накарате партньора си да се чувства по-добре. Това се прави, като

обвиненията се заменят с прости констатации. “Ти ме заведе на партито в офиса и беше толкова зает с всички останали, че не ме представи на никого, с когото да си поговоря цяла вечер. Държеше се така, сякаш нямах значение и е шефът ти е най-важният човек в живота ти.”

Това не е просто упражнение за изразяване на емоциите, а когнитивно преструктуриране, което се извършва по време на тези упражнения. Това, което наистина се случва е, че единият партньор, вероятно за първи път, научава значението на опита на другия. Това само по себе си засилва тяхната близост. Всичко необходимо, е да слушате с емпатия и преживяването се превръща в източник на удоволствие и за двамата. В същото време има концептуално разбиране на поведението, което лишава от удоволствие и какво трябва заедно да направят, за да се подобри.

Миналото непрекъснато се утвърждава в настоящия опит. И двамата партньори в една връзка са длъжни да изследват себе си, своите убеждения, потребности и надежди и дори уникалността на личността си чрез емоционалната история на своето семейство. Повечето хора работят в настоящето, като използват послания и убеждения, предадени им тихомълком в техните семейството, от което произхождат. Или пък те може да живеят в невидими лоялности, правейки решения, основани не на нуждите на партньора или на настоящето, а на някакъв дълг, който е възникнала някога в миналото.

Особено важни са посланията, които получаваме за себе си, за живота и любовта, за доверието и близостта. Тези неща, които ние възприемаме като истини за любовта и живота, са убеждения, които сме имали възможност да научим от конкретни хора и ситуации в миналото. Именно на база на тази информация ние можем да вземем частното решение за себе си: “Никой не се интересува. Няма значение какво мисля или казвам, вие не се интересувате от мен.” Ако например сте израснали в семейство, в което майка ви или баща ви е пиел, бил е в депресия или по друг начин е бил емоционално недостъпен, може да сте стигнали до заключението, че никой не се интересува от вас.

Изключително важно е да познаваме произхода на убежденията си, защото ние пренасяме върху партньорите си това, което сме получили в миналото. Едно от решенията, което често се взема несъзнателно, е: “Не вярвам, че някой наистина ще се ще бъде по-добър смен.” Това може да се превърне в начин да кажем: “Ще си отмъстя за отношението, което съм получавал.” В крайна сметка наказвате партньора си за това, което всъщност е направил някой друг.

Счетоводна книга ли са взаимоотношенията?

Когато прехвърляте вината за минали болки върху настоящия си партньор, активирате динамика, която психиатърът д-р Иван Босормени-Наги, описва като “счетоводна книга”. В определени периоди от живота ви важни хора или дори самият живот, чрез събитията, които са ви повлияли, са натрупали поредица от дебити или кредити по отношение на това, от което сте се нуждаели. Времето е минавало, но нуждите ви не са били удовлетворени. Преминавате през въртящата се врата на живота и сега връчвате сметката. Има две скрити очаквания: 1) “Докажи ми, че не си човекът, който ме нарани.” С други думи, “Бъди такъв заради миналото ми.” 2) “Отплати ми се за неудовлетворените ми нужди” И: “Ако, ако направиш едно нещо, което да ми напомня за миналото ми, ще те накажа”.

Фройд описва това като пренос и го определя като решаваща част от терапевтичната връзка. Всъщност тя е част от нашите ежедневни транзакции в отношенията. Изключително важно е да се разбере, че този емоционален трансфер често не се осъществява в началото на връзката. Той започва, след като двойката е сключила брак за известно време – когато сте разочаровани и откривате, че това, което сте очаквали или сте се надявали да се случи, не се случва.

Това е моментът, в който прехвърляме скритите очаквания, особено негативните, от нашата история, от някое или всички наши предишни близки взаимоотношения, независимо дали с родители, братя и сестри, бивши съпрузи, любовници или приятели. Това е една от основните емоционални транзакции на брака. И изясняването му е една от психологическите задачи за постигане на интимност.

Проблемът е, че човекът, на когото връчвате сметката, не е наясно със калкулациите в главата ви. Резултатът е безкрайно неразбиране и безпокойство. Всъщност нагласите, които поддържате, обикновено са извън вашето собствено съзнание. Те могат да бъдат открити чрез изследване на личността ви.

В противен случай излиза, че мислите за партньора си като за враг, някой, когото трябва да нараните, някой, с когото трябва да се разправите, когото трябва да накажете. И тъй като вие не разпознавате счетоводната книга като мотивираща сила, която стои зад вашето поведение, рационализирате. Търсите причини да третирате партньора си като враг. Вие в действителност просто изравнявате баланса за чужда сметка.

Мартин се обади на съпругата си Ива на работа. Тя беше по средата на важна среща и затова беше особено рязка с него. Когато стигнала у дома, намерила бележка от него. Той си беше отишъл. От някъде в миналия му опит той е толкова чувствителен към демонстрациите на липса на интерес към него, че нейното поведение представлявало абсолютно доказателство. Една грешна стъпка – един намек на нещо подобно на този, който е надхвърлил дебита – е всичко, което тя си позволи. Това е често срещан модел във взаимоотношенията. И “доказателството” за незаинтересованост може да бъде всичко. Може би тя не го е погледнала. Може би е била уморена. Може би е била болна. Една от причините, поради които мъжете често са нетолерантни към болните си съпруги е, че те не са до тях. Болестта им е болезнено напомняне за други разкази от миналото.

Двойките не само поддържат оборотни счетоводни книги, но и пренасят чувствата на задлъжнялост и права от едно поколение на следващото. По този начин в семейството се натрупва невидима лоялност през поколенията, независимо дали в ги признаваме или не. Човекът на изкуството погребва своя творчески копнеж, защото семейното му наследство изисква да бъде успешен в бизнеса. За всеки от нас поведението е силно повлияно от семейните права и дългове.

Всяка двойка трябва да проследи източника на поведението и нагласите си, много от които се оказва, че са били предадени в семействата им. Голяма част от нещастията във взаимоотношенията могат да бъдат проследени до факта, че единият от партньорите е научен като семейно правило никога да не изразява гняв или дори и щастие. Много хора израстват, научени да подчиняват собствените си нужди и чувства на другите. Но чувствата влияят на взаимоотношенията и докато не бъдат осъзнати и изказани, е много трудно да се подобрят връзките в настоящето.

След като една двойка направи това и открие откъде идват убежденията им, те могат да ги прегледат заедно и да решат кое наследство искат да запазят и кое биха предпочели да отхвърлят. Всеки от тях разработва своята лична история, така че да не бъде наказван този, който е тук сега.

За мъжете тези преживявания са откровение. Мъжете, тъй като често са откъснати от емоционалната част от себе си, са принудени да поддържат нуждата си от интимност чрез секс. Те имат не по-малко нужда от интимност от жените, но обикновено я потискат и отричат. Или се опитват да задоволят нуждата си от близост чрез спортове и грубости. Те не знаят как да се справят в интимните отношения. Но когато се научат, те почти винаги изпитват огромно чувство на цялостност и облекчение.

Каква е връзката между секса и интимността

При израстването си мъжете са научили, че единственото нещо, от което трябва да се нуждаят, за да бъдат близки с една жена, е сексът. Те откриват, че свързването е валидна потребност сама по себе си и че нуждата от физическа близост не означава, че те ще изпаднат в безпомощност и никога няма да функционират отново. Мъже, това не ви отслабва, а ви укрепва. Но това не може да се научи само чрез едно твърдение. Опитът осветлява въпроса и променя мисленето. 

Не е новина, че сексуалните проблеми в една връзка често са страничен продукт на лични и релационни конфликти и тревоги. За твърде много двойки сексът се е превърнал в заместител на интимността и защита срещу близостта. Най-често лошият секс се дължи на лоша комуникация, на неразбиране на това, което половинката всъщност иска, а не от нежеланието или неспособността да бъде дадено.

В сферата на секса, както и в други области на връзката, вие не можете да очаквате от партньора си да познае какво ви харесва. Вие сте длъжни да разберете сами какво ви стимулира, радва и задоволява и да го признаете. Не е достатъчно само да давате и получавате, но и да говорите или да протягате ръка от свое име и да вземате. В идеалния случай сексуалната любов е поток от даване и вземане, но тя трябва да върви и в двете посоки, за да поддържа желанието живо.

Преди сексът да бъде удовлетворяващ и за двамата партньори, те трябва първо да възстановят способността си да се доверяват и да възстановят емоционалната си откритост, за да създадат чувство за приятелство. Тогава физическата близост има смисъл, а смисълът служи само за увеличаване на удоволствието от физическата близост.

Разбира се, сношението не е единственият начин за постигане на физическо удоволствие. Съществува цяла гама от физическа близост, която двойките могат да се научат да предлагат един на друг. Да бъдем заедно. Прегръщане. Да се държите един друг. Да галят взаимно лицето си. Да масажират тялото на партньора си. Всъщност изпитването на удоволствие един от друг е навик, който някои двойки имат нужда да придобият допълнително. Но да доставяте удоволствие на партньора си е нещото, от което партньорът ви се нуждае най-много.

 Упражнения, които могат да задълбочат усещането за интимност

ЕЖЕДНЕВНОТО ОТЧИТАНЕ НА ТЕМПЕРАТУРАТА

Доверяване – способността да се разкривате напълно, честно и директно – е жизнената сила на интимността. За да живеят удовлетворяващо, двойките се нуждаят от ясна и редовна комуникация. Семейният терапевт Вирджиния Сатир разработва техника за партньорите и семействата, за да поддържат лек комуникационен поток относно големите и малките неща, които се случват в живота им. Нарича се “Ежедневно отчитане на температурата”. Тя е много проста (и работи за много други видове взаимоотношения). Правете го всеки ден, може би докато сядате да закусвате. Отначало ще изглежда изкуствено, дори глупаво. С времето ще развиете свой собствен стил. Двойките редовно съобщават, че техниката е безценна за поддържане на близост – дори и когато са заети, за ден или два и я пропускат. Тя учи партньорите как да изслушват без да се защитават и говоренето им да бъде начин за предоставяне на информация, а не да предизвиква реакция. Ето основите:

Седнете близо, може би дори коляно до коляно, с лице към партньора си, като се държите за ръце. Това просто докосване създава атмосфера на приемане и за двамата.

1. ПРИЗНАНИЕ. Редувайте се да изразявате благодарност за нещо което партньорът ви е направил – и си благодарете взаимно.

2. НОВА ИНФОРМАЦИЯ. При липса на информация, се появяват предположения – често погрешни. Кажете на партньора си нещо (“Аз не очаквам с нищо хубаво от служебната среща тази сутрин”), за да поддържате жив контакт и да информирате партньора си за настроението си, за преживяванията – вашия живот. И след това изслушайте партньора си.

3. ПЪЗЕЛИ. Редувайте се да се питате един друг нещо, което не разбирате, а партньорът ви може да обясни: “Защо бяхте толкова потиснати миналата вечер?” Или изкажете въпрос за себе си: “Не знам защо толкова се ядосах, докато уреждахме разходите.” Възможно е да не намерите отговори, но ще дадете на партньора си известна информация за себе си. Освен това, партньорът ви може да има прозрения за вашите преживявания.

4. ОПЛАКВАНЕ С ИСКАНЕ ЗА ПРОМЯНА. Без да обвинявате или да осъждате, посочете конкретно поведение, което ви притеснява, и заявете поведението, с което да бъде заменено. “Ако ще закъсняваш за вечеря, моля, обади ми се. По този начин децата и аз ще можем да си направим собствени планове и няма да те чакаме.”

5. НАДЕЖДИ. Споделянето на надежди и мечти е неразделна част от една връзка. Надеждите могат да варират от прозаични (“Надявам се, че няма да се налага да работиш този уикенд”) до грандиозни (“Наистина бих искал да прекарам един месец в Европа с теб”). Но колкото повече двамата въвеждате мечтите в непосредствена комуникация, толкова по-вероятно е да намерите начин да ги осъществите.

 

УПРАЖНЕНИЕ ЗА СВЪРЗВАНЕ С МИНАЛОТО

Повечето хора слагат похлупак върху болките или страховете от миналото: “Това не ме притеснява вече”; “Не е толкова важно.” Но е от съществено значение да се вдигне този капак, за да се затвори оборотната книга.

Изберете момент, в който се чувствате изнервени до някаква степен. Пуснете тиха музика за фон. Легнете до партньора си. Легнете настрани, притиснати един в друг, един на друг, като и двамата да сте обърнати в една и съща посока. Докато партньорът ви ви държи, тихо разкрийте нещо, което той или тя прави, което предизвиква у вас пълноценна интензивна емоционална реакция. Това може да е, че не ви слуша. Или пък постоянно ви прекъсва. Или не се обажда, когато го няма. Или отхвърля всичко, което му/й предложите. “Когато правиш това, аз съм много разстроена.” Докато говорите, партньорът ви държи и слуша. Сега кажете на партньора си какво преживяване от миналото ви е свързано в вашето преживяване. Може би това, че той не се обажда, ви вбесява, защото събужда страха, който сте изпитвали, когато някой от родителите ви е напускал или е умрял. Или първият ви съпруг си е тръгнал. Сега идва ключовата част. Кажете на партньора си какво е било необходимо да се случи във вашата история, което би ви помогнало. Какви действия бихте предпочели да се случат? Какви думи е

трябвало да чуете? Сега оставете партньора си да ви разкаже това, което сте искали да чуете. Партньорът ви е свободен да го каже по свой начин: “Аз съжалявам, че това се случи с теб”; “Иска ми се да бях там”. След това обсъдете цената, която плащате в настоящето си за тази емоционална реакция на събитията от миналото.

Може би тя е, че не говорите с партньора си, а се оттегляте, се въздържате, отмъщавате. Това, за което ще говорите по-нататък, е какво можете да направите след това, за да си помогнете. “Как мога да ти дам неутрален сигнал, за да разбереш, когато задействаш тази реакция в мен?” В този момент говорите за това какво ще ви помогне в бъдеще. Съвместно и съзнателно очертавате полезни поведения, изграждате връзка, в която действията и преживяванията имат едно и също значение и един и същ ефект и за двама ви. Това е от съществено значение за щастието в една връзка.

 

ИГРА НА МЪРТВИ

Рядко в дългосрочните взаимоотношения говорим за това, което ценим в партньора си. И все пак не е възможно да се поддържа приятна връзка без това. Установих, че повечето двойки трябва да преоткрият какво ценят един в друг.

Това упражнение може бързо да възстанови значимостта на приоритетите, за това кое е важно в живота и във връзката. Не се заблуждавайте от неговата простота. Двойката е подканена да говори за това, което никога не се обсъжда – за смъртта и загубата. Това обикновено се оказва преживяване с драматично – буквално и преносно – емоционално въздействие.

Изберете тихо време и тихо място. Планирайте предварително да отделите около един час. Легнете на пода със затворени очи, кръстосани ръце, сякаш сте мъртви. Направете няколко дълбоки вдишвания, отпуснете се и останете неподвижни. Партньорът ви трябва да си представи, че сте починали, и да ви говори сякаш сте. Партньорът ви трябва да говори за това, което ще му липсва във вас, за загубата си и т.н. Дайте му/ѝ време да се потопи в преживяването. Всичко, което трябва да правите, е да лежите спокойно и да слушате. След това сменете местата си.

Повечето хора са дълбоко развълнувани от емоционалните открития, които правят за себе си, за партньора си и за връзката си. Те осъзнават, че имат нещо ценно, което не желаят да изхвърлят.

Но през следващите дни не спирайте дотук. Използвайте това, което сте научили, за да изградите по-удовлетворяваща връзка. Изразете признателността си, отправете конкретна молба за промяна в поведението и съвместно договорете стъпките, които ще запазят ви емоционалната близост.

Изтичник: https://www.psychologytoday.com/us/articles/196912/intimacy-the-art-relationships 

Leave Comment

Полезна ли Ви е информацията? Благодарим Ви, че я разпространихте!

Instagram
LinkedIn
Share
YouTube
YouTube