Ментално здраве в организационна среда

Ментално здраве в организационна среда и устойчиво развитие

В добро психологическо здраве ли сме? От няколко години въпросът за важността и опазването на менталното здраве става все по-належащ. Сложили сме служебната си поща на телефона, събуждаме се през нощта мислейки за работа, работим късно вечер. Какво се получава? Стрес, прегаряне, не сме концентрирани на работа, започваме да правим грешки, получаваме тревожност, паник атаки. Това, от една страна струва много на нас, а от друга страна е разход и за работодателя. Скоро в един Ted Talk чух, че понякога отсъствието от работа (absenteeism) струва по-малко на организациите, отколкото присъствието (presentism). Дали е добра идея да сме налични, но да идваме на работа разсеяни, тревожни, да грешим, да прегаряме, да имаме проблеми с представянето, дори да напуснем. Това е по-лошият вариант за ръководителите ни, отколкото просто да дадат малко почивка, a защо не и откъсване от работата за по-дълго време (gardening leave), когато имаме нужда. За да се избягват подобни ситуации е важно лидерите да говорят и да разсъждават върху менталното здраве на хората си, да проявяват разбиране в при наличие проблеми. Тяхна задача е да „хванат“ признаците на психологически проблеми и да предложат помощ проактивно. Често срещан съвет към ръководителите е „бъдете мениджъра, който вие самите искате да имате“. Важно е и организациите, да полагат грижа за менталното здраве. Тези, които го правят имат по-малко напуснали хора, и по-мотивирани служители от останалите компании. Наскоро слушах историята на жена, която е била в труден момент, и съответно менталното и здраве не било оптимално. Тя работи в организация, която обръща внимание на проблема и, и съответно получава подкрепата, която и е нужна на момента. След като този период на криза отминава, същата служителка става посланик на фирмата и нейните ценности в глобален мащаб, Тя вече е  мотивирана и силно вярва в стойността на това, което компанията предлага.

За менталното здраве обикновено започване да мислим и да говорим, чак след като прекрачим границата и минем от другата страна. Ето защо, освен превенцията, е важно самите лидери да бъдат информирани и обучени по темата психологическо здраве. Много често, поради големия стрес и многото отговорности, именно ръководителите попадат в ситуации на влошено ментално здраве. А както споменахме по-горе, то има ключова роля в ефективността и продуктивността в една организация. Доброто ментално здраве на хората, които съставляват организацията, гарантира ефективно и устойчиво развитие. При наличието му, и като цяло при наличие на добро управление на екипите, хората са склонни да бъдат по-фокусирани, по-креативни, по-доброжелателни един към друг и реално екипната работа процъфтява. Колегите се чувстват разбрани и ценни за организацията и гледат в една посока, изповядват сходни базови организационни ценности. Организацията на работата е по-ефективна и остава повече време за анализ, обратна връзка, оценка на работата, обучения, саморефлексия, иновации. Лидерите, които са в добро психологическо здраве обикновено са отворени към комуникация и нови идеи, към гъвкавост при изработване на екипната и фирмената стратегия. В такива случаи, устойчивото развитие на компанията е факт. 

            От друга страна, при добър план и стабилно развиваща се фирмена стратегия, шансът служителите да са мотивирани и удовлетворени е по-голям. Съществена е и ролята на базови ценности на организацията. Те са спойката между различните ценностни системи на хората и целите на компанията. Обикновено се чувстваме добре в дадена среда, когато нашите базови ценности се покриват с тези на средата. Следвайки нашите базовите ценности ние работим по посока синхрон с ценностите на компанията, и изпълнение на целите и. По този начин, ние носим добавена стойност на екипа, компанията, на самите себе си. Така реално се затваря кръга ментално здраве – ценности – добавена стойност – устойчиво развитие.

От трета страна, за да има истинско развитие ключова роля има и всеки един индивид, участник в организация. Във всяка организирана група има трудности и предизвикателства, и за да се справим с тях, е необходимо притежаваме умения за психологическа устойчивост. Психологическата устойчивост ни дава умението да управляваме мислите, нагласите и емоциите си в трудни моменти, както и да търсим или да си осигурим необходимите за справяне ресурси.

В обобщение, устойчивото развитие зависи правопропорционално от менталното здраве на хората в организацията. Ето защо е важно те да работят върху изграждането на лична психологическа устойчивост, а компанията като техен работодател, също да осигурява подкрепа по отношение на психологическото благополучие. Устойчиво развитие само по себе си обикновено е налице, когато имаме интегративен подход или когато отделяме еднакво внимание на всички фактори, които имат роля в това да бъдем стабилни и успешни. Това означава да се имат предвид физическото, менталното, икономическото и социалното благополучие, да се спазят т. нар. три стълба на устойчивостта. Подобно на това на организациите, устойчивото развитие в екологичен и икономически план лежи на тези три стълба: опазване на здравето (environmental), запазване на финансова логика (economical), и влияние върху хората (social). Така е дори и на ниво държава. Държавите (един вид огромни организации), които са успели да запазят баланс между опазването на природата, достатъчен БВП и доволно общество, са реално в режим на устойчиво развитие.

Не на последно място, е важно да отбележим, че иновациите и развитието вървят ръка за ръка с креативността, със свободата да изявяваме тази своя креативност. За връзката между творческата нагласа и менталното здраве се говори много. При някои известни творци е доказано, че са имали психически заболявания като депресии, психози, неврози, шизофрении, биполярни разстройства, халюцинации (Ван Гог, Фрида Кало, Хемингуей). Платон дори е казал, че „лудостта идва от Господ“. Предположението е, че мозъкът на хората, които халюцинират и са невротични, работи по друг начин и може да има по-нестандартни прозрения и решения. Те са на тънката граница между лудостта и гения. В някои компании, обикновено водени от мениджъри-визионери, се дава свобода на такива креативни хора и нерядко това води до революционни пробиви, развитие и успех. Ето защо, си мисля, че и двата типа ментално здраве, и стандартното, и нетрадиционното такова с елемент на гениалност, биха могли да са условие за устойчиво развитие.