Single Blog

  • Home
  • Какво се крие зад странното название психодрама?

Какво се крие зад странното название психодрама?

Автор: Радост Минина

Психодрамата е терапевтичен метод, разработен от Джейкъб Л. Морено в началото на XX век. Това е форма на групова терапия, която включва елементи от театъра, като ролеви игри, спонтанна драматизация и творческа експресия чрез телесни движения. Методът може да бъде прилаган и модифициран в широка гама от ситуации, включително травми, проблеми във взаимоотношенията, зависимости и психични състояния като тревожност и депресия, също както и за обучение и в образованието.

Целта на психодрамата е да помогне на хората да постигнат едно по-осъзнато разбиране за в чувствата и поведението си и да преодолеят своите неразрешени емоционални конфликти.

По време на типична психодраматична сесия малка група участници (обикновено около 8-10 души) работят заедно, за да създадат драматичен сценарий, основан на личен проблем или безпокойство на един от участниците. Драматичното действие може да представлява възстановка или симулация на минало събитие, което се разиграва в сегашно време.

ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПСИХОДРАМАТА

Протагонист:

Главният герой или участник, който представя своята лична история или проблем на сцената. Протагонистът е централната фигура на съответната сесия. Могат да се разиграват различни сцени от живота му.

Режисьор:

Терапевтът или водещият, който ръководи сесията. Той помага на протагониста да изследва своите проблеми и да ги представи на сцената.

Асистенти (наричани още помощни Аз-ове):

Другите участници, които играят роли в сцената, представена от протагониста. Те могат да предствят различни хора или елементи от живота на протагониста, като негови близки, колеги, или дори абстрактни концепции като емоции или събития.

Сцена:

Пространството, където се разиграват сюжетите. Това може да бъде физическа сцена или просто обозначена област в стаята, където се провежда терапията.

Действие:

Самият процес на разиграване на сцените, включително импровизация и ролеви игри. Действието помага на участниците да преживеят и изразят своите чувства и мисли.

ПОЛЗИ ОТ ПСИХОДРАМАТА

Емоционално освобождаване:

Психодрамата предоставя безопасна среда за изразяване на потиснати емоции. Това емоционално освобождаване може да помогне на участниците да намалят стреса и тревожността.

Самоосъзнаване:

Участниците получават по-добро разбиране за себе си и хората, с които взаимодействат. Това може да доведе до личностно израстване и подобряване на междуличностните взаимоотношения.

Подобряване на социалните умения:

Чрез ролевите игри и взаимодействията с другите участници, психодрамата помага за развиване на по-добри социални умения и емпатия.

Разрешаване на конфликти:

Психодрамата предоставя възможност за изследване и разрешаване на вътрешни и междуличностни конфликти по креативен начин.

Подобряване на психичното здраве:

Чрез изследване и разбиране на собствените проблеми, участниците могат да подобрят своето психично здраве и да намерят нови начини за справяне с житейските предизвикателства.

Ресурси:

Moreno, J. L. (1946): “Psychodrama”

Kipper, D. A. (2002): “Introduction to Psychodrama”

 

Leave Comment

Психодрамата е терапевтичен метод, разработен от Джейкъб Л. Морено в началото на XX век. Това е форма на групова терапия, която включва елементи от театъра, като ролеви игри, спонтанна драматизация и творческа експресия чрез телесни движения. Методът може да бъде прилаган и модифициран в широка гама от ситуации, включително травми, проблеми във взаимоотношенията, зависимости и психични състояния като тревожност и депресия, също както и за обучение и в образованието.

Целта на психодрамата е да помогне на хората да постигнат едно по-осъзнато разбиране за в чувствата и поведението си и да преодолеят своите неразрешени емоционални конфликти.

По време на типична психодраматична сесия малка група участници (обикновено около 8-10 души) работят заедно, за да създадат драматичен сценарий, основан на личен проблем или безпокойство на един от участниците. Драматичното действие може да представлява възстановка или симулация на минало събитие, което се разиграва в сегашно време.

ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПСИХОДРАМАТА

Протагонист:

Главният герой или участник, който представя своята лична история или проблем на сцената. Протагонистът е централната фигура на съответната сесия. Могат да се разиграват различни сцени от живота му.

Режисьор:

Терапевтът или водещият, който ръководи сесията. Той помага на протагониста да изследва своите проблеми и да ги представи на сцената.

Асистенти (наричани още помощни Аз-ове):

Другите участници, които играят роли в сцената, представена от протагониста. Те могат да предствят различни хора или елементи от живота на протагониста, като негови близки, колеги, или дори абстрактни концепции като емоции или събития.

Сцена:

Пространството, където се разиграват сюжетите. Това може да бъде физическа сцена или просто обозначена област в стаята, където се провежда терапията.

Действие:

Самият процес на разиграване на сцените, включително импровизация и ролеви игри. Действието помага на участниците да преживеят и изразят своите чувства и мисли.

ПОЛЗИ ОТ ПСИХОДРАМАТА

Емоционално освобождаване:

Психодрамата предоставя безопасна среда за изразяване на потиснати емоции. Това емоционално освобождаване може да помогне на участниците да намалят стреса и тревожността.

Самоосъзнаване:

Участниците получават по-добро разбиране за себе си и хората, с които взаимодействат. Това може да доведе до личностно израстване и подобряване на междуличностните взаимоотношения.

Подобряване на социалните умения:

Чрез ролевите игри и взаимодействията с другите участници, психодрамата помага за развиване на по-добри социални умения и емпатия.

Разрешаване на конфликти:

Психодрамата предоставя възможност за изследване и разрешаване на вътрешни и междуличностни конфликти по креативен начин.

Подобряване на психичното здраве:

Чрез изследване и разбиране на собствените проблеми, участниците могат да подобрят своето психично здраве и да намерят нови начини за справяне с житейските предизвикателства.

Ресурси:

Moreno, J. L. (1946): “Psychodrama”

Kipper, D. A. (2002): “Introduction to Psychodrama”