Истината е по-вълнуваща от фантазията. Митове и факти за мозъка

Данни и факти за мозъка се разкриват ежедневно. Въпреки това продължават да съществуват множество митове и погрешни схващания за функционирането му, които мнозина припознават като истина. Мозъкът в впечатляващ орган. Той ни позволява да възприемаме и взаимодействаме със света. Съзнанието ни, действията ни и човешката култура са продукт на мозъка.

В тази статия ще развенчаем накратко някои погрешни схващания и ще представим впечатляващи и изненадващи факти, които малцина знаят.

Ние не използваме само 10% от мозъка си

Идеята, че използваме само 10% от мозъка си, е широко разпространена, но е невярна. Хората често използват този мит, за да внушат, че излишният мозъчен потенциал може да бъде задействан, което да доведе до повишена интелигентност, психически способности или телекинеза. Ако това беше вярно, мозъчните увреждания щяха да бъдат много по-малко опасни, тъй като само 10 % от мозъка щяха да бъдат изложени на риск. В действителност увреждането дори на малка мозъчна област може да има значителни последици за познавателната способност и функционирането. Силното активиране на няколко избрани мозъчни области обаче е в основата на високата производителност, а не я препятства. (Ако използвате 100% от мозъка си наведнъж, това би довело до епилептичен припадък. ) Съсредоточаването и ученето са ключът към мозъчната производителност.

Увреждането на мозъка невинаги е трайно

Мозъкът е крехък и може да бъде увреден при нараняване, инсулт или заболяване, което води до различни степени на увреждане. Трайността на мозъчните увреждания обаче зависи от тежестта и мястото на увреждането. Например сътресение на мозъка при спортна травма може да се излекува с времето, докато тежък инсулт може да причини трайни увреждания. Забележителната пластичност на мозъка му позволява да се лекува и да образува нови връзки, като понякога се възстановява напълно дори след значителна травма, но не винаги това е възможно.

Хората не са изцяло доминирани от десния или левия дял на мозъка си

Схващането, че хората са или леви (аналитични и логични), или десни (творчески и експресивни) мозъци, е популярна, но подвеждаща идея. Въпреки че някои мозъчни функции са латерализирани, което означава, че са по-доминиращи в едното полукълбо, хората използват целия си мозък за различни задачи. Ангажирането на двете полукълба обикновено води до по-добри резултати. Освен това съществуват изследвания за това , че хора с хирургично разделени мозъчни кълба или едностранно увреждане на мозъка, заместват функционалности от едното полукълбо към другото.

Хората не притежават най-големите мозъци

Хората имат сравнително големи мозъци в сравнение с размера на тялото, но те нямат най-големите мозъци сред всички видове. Средният мозък на възрастен човек тежи около 3 килограма. За разлика от тях мозъкът на кашалота може да тежи до 18 килограма, а мозъкът на слона е средно около 11 килограма. Освен това при някои животни съотношението между мозъка и теглото на тялото е по-високо от това на човека.

Нови мозъчни клетки могат да се образуват през целия живот

Добавянето на нови неврони е изключително рядко и на практика липсва след пубертета (освен в носа ви или ако сте мишка или саламандър). По-голямата част от ученето при хората се дължи на промени в силата на нервните връзки или на загуба на връзки. Като бебета и деца ние се учим на език, да ходим и т.н., като губим милиони неврони и синапси.

Алкохолът може да повлияе на мозъчните ви клетки

Митът, че консумацията на алкохол убива мозъчните клетки, не е съвсем точен. Въпреки че употребата на алкохол не убива мозъчни клетки, тя може да потисне растежа на нови клетки и да повлияе негативно на функционирането на мозъка при продължителна употреба.

В човешкия мозък има около 85 милиарда неврона

Обикновено цитираната цифра от 100 милиарда неврона в човешкия мозък е преразгледана. Изследвания от 2009 г. показват, че броят им е по-близо до 85 милиарда неврона. Макар и малко по-ниска от смятаната преди, тази цифра все още е значителна.

Различните стилове на учене не са задължително ефективни

Теорията за стиловете на учене, която предполага, че хората учат най-добре чрез специфични методи като слухови, визуални или кинестетични, няма силна емпирична подкрепа. Проучванията не показват значителни доказателства, че преподаването в съответствие с предпочитаните стилове на учене подобрява резултатите от обучението.

Слушането на класическа музика ви прави по-умни

Изследване от 1990 показва, че след 10 минути слушане на Моцарт хората показват по-добри резултати на тест за пространствена памет отколкото след стоене на тишина или слушане на монотонен глас. Години след изследването се пропагандира идеята, че може да се повиши общата интелигентност на бебетата, ако им пускат класическа музика. Няколко изследвания обаче не подкрепят тезата.

Мозъкът и съзнанието ни са две отделни неща

В съвременните науки за ума/мозъка изследователите отхвърлят дуализма – душата и тялото са отделни субстанции и заемат материалистична или монистична позиция, според която умът и тялото/мозъкът са едно и също нещо. Умът е мозък.
Предизвикателството е да се обясни как умствените процеси, включително съзнателният опит, се пораждат от функционирането на физическа система. Съвременните теории предлагат съзнанието във всеки един момент от време да се определя като „глобално невронно работно пространство“ на процеси, които са свързани в реципрочни мрежи на взаимодействие и влияние.

Не можем да изпълняваме мултитаскинг

Можем лесно да разпределяме вниманието си (нарича се скрито внимание) и това е много адаптивно, но не е полезно за ученето.

Източници:

https://www.plymouth.ac.uk/discover/myths-of-the-brain

https://www.verywellmind.com/myths-about-the-brain-2794884

Nielsen, J. A., Zielinski, B. A., Ferguson, M. A., Lainhart, J. E., & Anderson, J. S. (2013). An evaluation of the left-brain vs. right-brain hypothesis with resting state functional connectivity magnetic resonance imaging. PloS one, 8(8), e71275.

Loftus, E. F., & Greenspan, R. L. (2017). If I’m certain, is it true? Accuracy and confidence in eyewitness memory. Psychological Science in the Public Interest, 18(1), 1-2.

Rauscher, F., Shaw, G. & Ky, C. (1993). Music and spatial task performance. Nature, 365, 611. 

Pietschnig, J., Voracek, M., & Formann, A. K. (2010). Mozart effect–Shmozart effect: A meta-analysis. Intelligence, 38(3), 314-323.

Zimmer, C. (2011). 100 trillion connections. Scientific American, 304(1), 58-61.

Owen, O. E. (1988, May). Resting metabolic requirements of men and women. In Mayo Clinic Proceedings (Vol. 63, No. 5, pp. 503-510). Elsevier.

Bruner, E., & Beaudet, A. (2023). The brain of Homo habilis: Three decades of paleoneurology. Journal of Human Evolution, 174, 103281.