Първа среща с паник атаките

Млада жена, седнала на открито при залез слънце с замислен поглед, символизираща емоционалното възстановяване, преодоляването на паническите пристъпи и намирането на спокойствие след тревожността.

 

Автор: Теодора Ангелова | Личен разказ за страха, необяснимите симптоми и търсенето на отговори

Бях на 16 или 17 години, когато за първи път изпитах истински ужас, че нещо страшно се случва с мен. Изведнъж започнах да губя част от зрението си. Виждах странни петна, не можех да чета, а след това се появи най-силното главоболие, което някога бях изпитвала. Не знаех какво ми се случва. Страхувах се, че ослепявам, че имам тежко заболяване или че губя контрол над тялото си. Тогава не подозирах, че това ще бъде началото на дългогодишно търсене на отговори.

Казвам се Теодора Ангелова и през годините имах възможността да опозная доста добре депресията, паническите атаки и професионалното прегаряне.

Знам какво е да изпитваш толкова силен страх, че да си убеден, че умираш или губиш разсъдъка си. Знам какво е да изгубиш удоволствието от любимите си занимания и да започнеш непрекъснато да обвиняваш себе си.

Преди да стана част от корпоративния свят, бях професионална баскетболистка. Играла съм за отбори в България и Испания и съм била част от националния отбор на България.

Познавам физическото натоварване, високите очаквания и отговорността да се представиш добре, когато цяла зала скандира името ти.

Но има един особен вид страх, за който спортът не може да те подготви.

Страхът, че нещо сериозно не е наред с тялото ти.

И още по-трудното – да не знаеш какво точно се случва.

Денят, в който започнах да губя зрението си

Помня първия пристъп много ясно.

Бях на около 16–17 години.

Изведнъж започнах да виждам странни петна.

Представете си, че сте гледали продължително към силна светлина и след това сте преместили погледа си. Пред очите ви остават светли петна, които пречат да виждате нормално.

При мен усещането беше подобно.

Не можех да прочета нищо на телефона си. Част от зрителното ми поле сякаш беше изчезнала.

Уплаших се ужасно.

Първата ми мисъл беше, че ослепявам.

Не знаех дали зрението ми ще се възстанови, нито колко време ще продължи това състояние.

Около петнадесет минути виждах ограничено и на петна.

После постепенно всичко започна да се нормализира.

Облекчението беше огромно.

За кратко си помислих, че най-страшното е приключило.

Но грешах.

Главоболието, което не можех да понеса

Веднага след като зрението ми се възстанови, започна изключително силно главоболие.

Не бях изпитвала подобна болка дотогава.

Пробвах различни обезболяващи, но не усещах облекчението, от което имах нужда.

Болката беше толкова силна, че плачех.

Не понасях светлина и шум.

Единственото, което ми помагаше да преживея тези часове, беше да лежа в напълно тъмна и тиха стая и да чакам болката да отмине.

Понякога имах чувството, че ще полудея от болка.

Но колкото и тежко да беше физическото усещане, не по-малко страшни бяха мислите ми.

Ами ако имам тумор?

Ами ако нещо сериозно се случва с мозъка ми?

Ами ако следващият пристъп е още по-тежък?

Не знаех отговорите.

И точно тази неизвестност постепенно се превърна в част от проблема.

Изследване след изследване, но страхът оставаше

След първите пристъпи започнаха посещенията при лекари.

Майка ми по-късно казваше, че едва ли е останал медицински специалист, когото да не съм посетила.

Понякога и аз имах същото усещане.

Консултации, изследвания, скенер, ядрено-магнитен резонанс.

Всеки път очаквах най-страшното.

Бях убедена, че лекарите рано или късно ще открият тежко заболяване.

За щастие, направените изследвания не показаха това, от което най-много се страхувах.

Но въпросът оставаше.

Какво ми се случва?

Някои лекари не можеха да ми дадат категоричен отговор.

Други смятаха, че става дума за определена форма на мигрена, съпроводена със зрителни нарушения.

Тогава чувах понятието „очна мигрена“.

По-късно при друга специализирана консултация ми обясниха, че имам два различни типа главоболие – постоянно, по-тъпо главоболие и отделни силни мигренозни пристъпи със зрителни симптоми.

Постепенно започнах да приемам, че ще трябва да живея с тези епизоди.

Важното беше, че изследванията не бяха показали сериозното заболяване, от което се страхувах.

Но това не означаваше, че вече не ме е страх.

Когато започнеш да очакваш следващия пристъп

В началото епизодите не бяха особено чести.

Понякога се случваха два близо един до друг, но обикновено имах по два-три пристъпа годишно.

На пръв поглед това може да не изглежда много.

Но когато знаеш колко страшно може да бъде едно преживяване, дори мисълта за следващия път е достатъчна, за да те напрегне.

Започнах да обръщам повече внимание на стреса.

Забелязвах, че пристъпите понякога се появяват в периоди на силно напрежение.

Винаги съм била човек, който приема отговорностите сериозно.

В спорта бях свикнала да давам максимума от себе си. По-късно пренесох същия подход и в професионалния си живот.

Може би понякога прекалявах с очакванията към себе си.

Но тогава не знаех каква част от преживяванията ми е свързана с физическото състояние, каква – с тревожността, и доколко стресът влияе върху тях.

Четири години в Испания без нито един пристъп

Една от най-любопитните части от историята ми е свързана с Испания.

Заминах да живея там, когато бях на 19 години.

И нещо странно се случи.

Пристъпите изчезнаха.

През всичките четири години, които прекарах в Испания, не получих нито един.

Понякога се шегувах, че може би не харесват испанския климат.

Или пък не им допада испанският начин на живот.

Разбира се, не знаех каква е причината.

Средата ми беше различна. Ежедневието ми беше различно. Вероятно и напрежението, което изпитвах, беше различно.

Но не можех да установя кое точно е имало значение.

Единственото сигурно беше, че през тези години пристъпите не се появяваха.

И това беше огромно облекчение.

Завръщането в България и професионалното прегаряне

След като се върнах в България, епизодите постепенно се появиха отново.

Имаше период, в който зачестиха значително.

Съвпадна с време, в което преживявах сериозно професионално изтощение в корпоративния свят.

Отново започнах да се питам дали стресът няма отношение към симптомите ми.

Отново се появиха и страховете за здравето.

Бяха минали години от първите ми изследвания, затова направих нов ядрено-магнитен резонанс.

Исках да се уверя, че няма сериозен проблем, който е останал незабелязан.

Резултатите ме успокояваха, но не даваха отговор на всички въпроси.

Защо пристъпите идваха и си отиваха?

Защо при някои периоди на напрежение ставаха по-чести?

Защо страхът беше толкова силен, дори когато медицинските изследвания не показваха заболяването, от което се притеснявах?

Разговорът, който промени гледната ми точка

Около дванадесет години след първия пристъп срещнах човек, който ми предложи съвсем различно обяснение.

Той не беше лекар или психолог.

Но самият той беше преживявал панически атаки и беше прочел много по темата.

Когато му разказах какво ми се случва, той предположи, че част от преживяванията ми могат да бъдат свързани с панически атаки.

Останах изненадана.

Толкова години бях мислила за мигрена, главоболие и физически симптоми.

А сега някой ми предлагаше да погледна и към психологическата страна на преживяването.

Започнах да чета за тревожността и паническите атаки.

Откривах описания на силен страх, усещане за загуба на контрол, внезапни физически реакции и тревожност, свързана с очакването на следващ пристъп.

Някои от тези преживявания ми бяха болезнено познати.

За първи път започнах да си задавам друг въпрос.

Ами ако страхът не е само реакция на симптомите, а сам по себе си е част от проблема?

Когато физическите симптоми и тревожността се преплитат

Дълго време си мислех, че трябва да има само едно обяснение.

Или имам мигрена.

Или имам панически атаки.

Но постепенно започнах да разбирам, че нещата могат да бъдат по-сложни.

Възможно е един физически симптом да предизвика силен страх.

Този страх да усили напрежението, да промени дишането и да повиши вниманието към всяко усещане в тялото.

А след това човек да започне да се страхува не само от самия симптом, но и от следващото му появяване.

Така преживяването придобива още едно измерение.

Не е достатъчно да се опитваш да контролираш само главоболието.

Необходимо е да разбереш и страха, който го съпровожда.

Това не означава, че всички физически симптоми са причинени от тревожност.

Означава, че физическото и психичното здраве могат да взаимодействат по начини, които заслужават внимателна оценка.

Търсенето на подходящ специалист

През годините разговарях с различни специалисти.

Посещавах психолози и терапевти, опитвайки се да намеря обяснение за всичко, което преживявах.

Някои от тях поставяха акцент върху мигренозните пристъпи.

Други разглеждаха психологическите аспекти на състоянието.

Продължих да търся подход, който да ми помогне да разбера преживяванията си по-добре.

Така стигнах до Силвия Куманова.

Работата с нея ми даде възможност да обърна повече внимание на тревожността и паническите реакции, които съпътстваха преживяванията ми.

За мен беше важно, че страховете ми не се подценяваха.

Че можех да говоря за тях.

Че започвах да разбирам как мислите, емоциите и физическите усещания могат да си взаимодействат.

Това ми донесе облекчение.

Не защото получих магически отговор на всички въпроси.

А защото започнах да виждам възможност да работя с част от преживяванията, които дотогава изглеждаха напълно извън моя контрол.

Какво научих за паническите атаки?

Едно от най-важните неща, които разбрах, беше, че разпознаването на паническата реакция може да промени начина, по който я преживяваме.

Когато усетиш силен страх, сърцебиене, замайване или затруднено дишане, е лесно да си помислиш, че се случва нещо катастрофално.

Тази мисъл може да увеличи страха.

А страхът от своя страна да усили физическите усещания.

И така постепенно да се създаде порочен кръг.

Когато започнеш да разбираш този механизъм, част от неизвестността изчезва.

Това не означава, че можеш просто да кажеш на паническата атака да си отиде.

Но означава, че съществуват начини да работиш с тревожността и с начина, по който реагираш на телесните усещания.

Научих и нещо друго.

Да разпознаваш паническите симптоми не означава автоматично да приемаш, че всяко необичайно физическо усещане е причинено от тревожност.

Правилната медицинска оценка остава важна.

Най-важното, което искам да споделя

Ако някога сте изпитвали толкова силни физически симптоми, че сте били убедени, че нещо ужасно ви се случва, вероятно ще разберете част от моята история.

Може би сте изпитвали силно сърцебиене, задух или замайване.

Може би сте се страхували от тежко заболяване, дори след като изследванията не са показали това, от което се притеснявате.

Или може би сте преминали през години на несигурност, без да намерите обяснение, което ви носи спокойствие.

Знам колко изтощително може да бъде това.

Знам и колко важно е да срещнеш човек, който те изслушва и се опитва да разбере преживяването ти.

Но най-важният урок от моята история не е, че всички необясними симптоми са панически атаки.

Той е, че понякога трябва да разгледаме проблема от повече от една страна.

Да потърсим правилната медицинска оценка.

Да обърнем внимание на психологическите реакции.

И да намерим специалисти, които не противопоставят психичното и физическото здраве.

Защото да разбереш какво ти се случва е първата стъпка към това да престанеш да живееш единствено в страх от следващия пристъп.


От Somenso: Паническа атака или мигрена с аура?

Разказът на Теодора показва колко трудно може да бъде разграничаването на някои физически и психологически симптоми.

Особено важно е описанието на зрителните нарушения с продължителност около 15 минути, последвани от много силно главоболие и чувствителност към светлина и шум.

Тази последователност може да бъде съвместима с мигрена с аура.

Същевременно силният страх, тревожността и очакването на следващ пристъп могат да бъдат самостоятелен проблем, който също се нуждае от оценка и подкрепа.

Какво представлява мигрената с аура?

Мигрената с аура е неврологично състояние, при което преди или по време на главоболието се появяват временни и обратими неврологични симптоми.

Най-често те са зрителни и могат да включват:

  • Светещи петна или проблясъци.
  • Зигзагообразни линии.
  • Частична загуба на зрителното поле.
  • Зрителни изкривявания, които се развиват постепенно.

Според Международната класификация на главоболията ICHD-3 отделните симптоми на аурата обикновено продължават между 5 и 60 минути.

След тях може да се появи главоболие, често придружено от чувствителност към светлина и звук.

Терминът „очна мигрена“ се използва нееднозначно, затова е по-точно да се установи конкретният вид зрително нарушение чрез неврологична оценка.

Какво представлява паническата атака?

Паническата атака е внезапен епизод на интензивен страх или дискомфорт, придружен от физически и психологически симптоми.

Сред тях могат да бъдат:

  • Силно сърцебиене.
  • Изпотяване и треперене.
  • Задух или усещане за задушаване.
  • Замайване.
  • Изтръпване.
  • Страх от смърт или загуба на контрол.
  • Усещане за нереалност или откъснатост.

Паническите атаки могат да възникват самостоятелно или в контекста на други психични и физически състояния.

Наличието на паническа реакция не изключва мигрена или друго неврологично заболяване.

Каква е ролята на стреса?

Стресът може да бъде провокиращ или утежняващ фактор както при определени мигренозни пристъпи, така и при тревожни и панически реакции.

Но той не е универсално обяснение за всички подобни симптоми.

Фактът, че пристъпите зачестяват при професионално претоварване или намаляват при промяна на средата, не е достатъчен сам по себе си за установяване на диагноза.

Необходимо е да се оценят характеристиките на симптомите, медицинската история и възможните неврологични и психологически фактори.

Кога трябва да се потърси спешна медицинска помощ?

Внезапна загуба на зрение, ново изключително силно главоболие или неврологични симптоми не трябва автоматично да се обясняват с паническа атака.

Особено внимание изискват внезапна силна болка в главата, слабост в крайник, нарушения в говора, объркване или внезапни зрителни нарушения.

При подобни симптоми е необходима незабавна медицинска оценка, включително чрез телефон 112.

Могат ли паническите атаки да бъдат лекувани?

Да. Съществуват ефективни методи за лечение на паническите атаки и паническото разстройство.

Когнитивно-поведенческата терапия е сред най-добре проучените подходи.

Тя помага на човека да разбере връзката между телесните усещания, мислите, страха и избягващото поведение.

При определени случаи може да бъде назначено и медикаментозно лечение.

Когато симптомите включват и неврологични прояви, е важно психологическата подкрепа да бъде съчетана с подходяща медицинска оценка.

В Somenso насърчаваме цялостното разглеждане на състоянието, при което физическите симптоми не се подценяват, а психологическите реакции получават необходимото професионално внимание.

Научете повече за паническите атаки и тревожността и възможностите за психологически консултации и психотерапия.


Научни източници

  1. International Headache Society. (2018). The International Classification of Headache Disorders, 3rd Edition (ICHD-3): Migraine With Aura. Диагностични критерии и характеристики на мигренозната аура.
    https://ichd-3.org/1-migraine/1-2-migraine-with-aura/
  2. National Institute for Health and Care Excellence (NICE). Headaches in Over 12s: Diagnosis and Management. Clinical Guideline CG150. Препоръки за разграничаване, диагностика и лечение на основните видове главоболие.
    https://www.nice.org.uk/guidance/cg150
  3. National Institute of Mental Health (NIMH). Panic Disorder: What You Need to Know. Симптоми, механизми и доказателствено подкрепени методи за лечение на паническото разстройство.
    https://www.nimh.nih.gov/health/publications/panic-disorder-when-fear-overwhelms
  4. Ashina, M., et al. (2021). Diagnosis and Management of Migraine in Ten Steps. Nature Reviews Neurology, 17, 501–514. Научен обзор на диагностиката и лечението на мигрената.
    https://doi.org/10.1038/s41582-021-00509-5
  5. National Health Service (NHS). Panic Disorder. Информация за симптомите и лечението на паническото разстройство, включително когнитивно-поведенческа терапия.
    https://www.nhs.uk/mental-health/conditions/panic-disorder/
  6. National Health Service (NHS). Retinal Migraine. Разграничение между ретинална мигрена и мигрена със зрителна аура и насоки при нарушения на зрението.
    https://www.nhs.uk/conditions/retinal-ocular-migraine/

Редакторска бележка: Статията е базирана на личния разказ на Теодора Ангелова. Запазени са описаните от авторката събития, преживявания и последователността на търсената медицинска и психологическа помощ. Клиничните обяснения са добавени отделно от Somenso. Личният разказ не представлява основание за ретроспективно поставяне или промяна на медицинска диагноза.

Теодора Ангелова е бивша професионална баскетболистка и национална състезателка. За спорта, личностното развитие и психологическите предизвикателства тя пише и в блога си ТениСтраст.